Разбира се, знаех това от личната й уста, но си затраях.
— Да. И за жалост тя не е променила мнението си. Никакви сватбени торти, докато не се опълча срещу лелите си.
— Ами действай тогава. Опълчвай се.
Думите ми не му харесаха. Грабна с известна доза раздразнение статуетката на пастирка от лавицата над камината и я запрати в огнището, с което я зачеркна от списъка на наличния инвентар.
— Лесно е да се каже. Това е свързано с най-различни технически усложнения. Не можеш току-така да отидеш при някоя леля и да й кажеш: „Опъвам ти се.“ Трябва ти повод. Проклет да съм, ако знам откъде да го изровя.
Замислих се.
— Ще ти кажа откъде. Най-добре да се посъветваме с Джийвс.
— Джийвс ли?
— Моят камериер.
— Мислех, че се казва Медоус.
— Грешка на езика — забързано обясних аз. — Исках да кажа камериерът на Устър. Той е надарен с редки способности и досега не е пропуснал да снесе златно яйце.
Понамръщи се.
— Не е ли за предпочитане гостуващите камериери да останат настрана от семейните проблеми?
— Не, не е за предпочитане гостуващите камериери да останат настрана от семейните проблеми — твърдо отсякох аз. — Не и когато са Джийвс. Ако не живееше по цяла година в тази селска душегубка, щеше да знаеш, че Джийвс е не толкова камериер, колкото консултант на целия район Мейфеър. Най-високопоставените хора в империята му снасят проблемите си. Не бих се учудил, ако му подаряват обсипани със скъпоценни камъни кутийки за енфие.
— И смяташ, че ще предложи нещо уместно?
— Винаги предлага нещо уместно.
— В такъв случай — разведри се Езмънд, — ще отида да го намеря.
И избръмча от стаята с лаконично „Лу-лу-лу“ и потракване на шпорите, а аз приседнах за поредната цигара.
Всъщност, казах си, хоризонтът е тръгнал към разведряване. Вярно, че Девърил Хол продължаваше да приютява своя дял от наранени души и разбити сърца, но числеността сочеше определена тенденция към спадане. Аз бях добре. Гъси беше добре. Само на Коковия фронт синята птица нещо се бавеше с кацането.
Поразмишлявах известно време върху делата Кокови, но скоро се върнах на по-приятната тема за мен самия и още се потупвах по гърба, когато вратата се отвори.
Този път не се мярна нищо розово, защото не беше Езмънд, върнал се от лов. Беше Джийвс.
— Освободих господин Финк-Нотъл от брадата, сър — започна той с умерено доволен вид на човек, надделял в нелека битка.
— Да — отвърнах. — Гъси ми направи добросъседско посещение и забелязах отсъствието на плесента. Помоли ме да ти кажа да му стегнеш багажа и да го изпратиш в Лондон. Той вече замина.
— Да, сър. Видях господин Финк-Нотъл и лично получих указанията му.
— Каза ли ти, че заминава за Лондон?
— Не, сър.
Поколебах се. Копнеех да споделя с него добрата новина, но се питах дали това няма да доведе до подмятане на името на една дама. Както неведнъж съм обяснявал, Джийвс и аз избягваме да подмятаме имената на дами.
Тръгнах по заобиколен път.
— Напоследък нали често се виждаше с Гъси, Джийвс?
— Да, сър.
— Непрекъснато бяхте заедно и обменяхте становища?
— Да, сър.
— Чудя се, дали случайно… в някои моменти на откровеност, ако така се казва… случайно не те е оставил с впечатлението, че сърцето му, вместо да се стреми като чучулига към Уимбълдън, се е поотклонило в друга посока?
— Да, сър. Господин Финк-Нотъл беше така добър да ми довери чувствата, събудени от госпожица Пърбрайт в гърдите му. Говореше съвсем свободно за това.
— Добре. Значи и аз мога да говоря свободно. Всичко това е минало.
— Нима, сър?
— Да. Слязъл от онова дърво с усещането, че Корки не е мечтаната дружка, за каквато я смятал. Пелената се вдигнала от очите му. Все още се възхищава на многобройните й достойнства и смята, че би станала добра съпруга на Синклер Луис, но…
— На мен ми каза Ърнест Хемингуей, сър. Трябва да призная, че и аз хранех подобни мисли. Господин Финк-Нотъл е от кротките домашари, ценящи спокойния редовен живот, а госпожица Пърбрайт може би е малко…
— Не малко, а много. Той вече го проумя. Осъзна, че връзката с младата Корки, колкото и да е вълнуваща, рано или късно ще го доведе до петгодишен престой зад решетките, та целта на тазвечерното му пътуване до Лондон е подготвянето на ранен старт към Уимбълдън Комън. Иска час по-скоро да се види с госпожица Басет. Без съмнение, ще закусят заедно и след като мушнат малко бекон и кафе, ще се разходят рамо до рамо из залетите със слънце градини.
— Напълно удовлетворителен изход, сър.