— Напълно. А ще ти кажа и още нещо удовлетворително. Езмънд Хадок и Корки са сгодени.
— Нима, сър?
— Въпреки че би трябвало да кажа временно сгодени.
И му описах очакваните усложнения.
— Посъветвах го да се консултира с теб — довърших аз — и той тръгна да те издирва. Разбираш ли положението, Джийвс? Както той правилно отбеляза, колкото и да те сърбят ръцете да се опълчиш срещу глутница лели, не можеш да започнеш размириците, без да са ти дали повод.
— Напълно разбирам смисъла на думите ви, сър, и ще посветя най-доброто от себе си на проблема. Междувременно, опасявам се, че трябва да ви напусна, сър. Обещах на чичо Чарли да сервирам сандвичите в дневната.
— Джийвс, това не влиза в задълженията ти.
— Не, сър, но винаги се радвам да помогна на свой родственик.
— Кръвта вода не става, а?
— Точно така, сър.
Оттегли се и след около минута в стаята отново нахлу Езмънд Хадок, запъхтян като водещо ловджийско псе, което не може да открие лисицата.
— Не мога да го намеря — оплака се той.
— Току-що си тръгна оттук. Отиде в дневната да помага при поднасянето на сандвичите.
— Там трябваше да бъдем и ние, момчето ми — сепна се Езмънд. — Закъснели сме.
Беше прав. Силвърсмит, когото срещнахме във вестибюла, ни уведоми, че току-що е изпратил бандата Кегли-Басингтънови и че освен членовете на семейството на горящата палуба са останали само викарият, госпожица Пърбрайт и „младият господин“ — твърде свободен начин за описание на братовчед ми Томас. Езмънд изрази удоволствие от новината, като заяви, че поне няма да се блъскаме лакът до лакът с тълпите.
— Добре, че се разминахме с тия надути гъски, Гъси. Англия се нуждае от по-малко и по-качествени Кегли-Басингтънови. Съгласен ли си с мен, Силвърсмит?
— Опасявам се, че не съм си съставил мнение по въпроса, сър.
— Силвърсмит — заяви Езмънд, — ти си едно надуто дърто магаре. — И колкото и невероятно да звучи, проточи пръст и с весело „лу-лу-лу“ го забучи в добре подплатените му ребра.
Когато гръмнатият иконом се обърна кръгом и се потътри с невярващо изражение на ужас в оцъклените очи към килера да се съвземе с един бърз екс, от дневната излезе Благородната Дафни.
— Езмънд! — започна тя с глас, който в безвъзвратно отминалите дни несъмнено е довеждал безбройните прислужнички до състоянието на подсмърчаща, ревяща каша. — Къде беше?
В положение като това в преди-ало-ало-аловата епоха Езмънд Хадок би се вързал на извинителен възел и заронил пот от всяка пора и нямаше по-добро доказателство за промените, нахлули в душата на Кингсдевърилския Бинг Кросби, от факта, че челото му остана пустинно сухо и той срещна погледа на цяла една леля с ведра усмивка.
— Привет, лельо Дафни — рече. — Накъде си се запътила?
— Отивам да си лягам. Боли ме главата. Защо закъсня толкова, Езмънд?
— Ами щом питаш — весело отвърна Езмънд, — ще ти отговоря, че закъснях, защото не дойдох по-рано.
— Полковник и госпожа Кегли-Басингтън бяха силно изненадани. Не можаха да си обяснят отсъствието ти.
Езмънд звънко се закикоти.
— В такъв случай са ненадминати тъпунгери — отсече той. — Мисля, че и пеленаче би се досетило, че ме няма, защото съм някъде другаде. Хайде, Гъси. Лу-лу-лу-лу-лу — добави безстрастно той и ме поведе към дневната.
Въпреки че беше очистена от Кегли-Басингтънови, стаята даваше вид на препълнена. Четири лели, Корки, младият Томас, Гъртруд Уинкуърт и преподобният Сидни Пърбрайт може да не пукаха залата по шевовете, но не бих ги нарекъл и слаба посещаемост. Прибавете Езмънд, моя милост, Джийвс и Куини, които сновяха напред-назад с подносите, и ще получите кворум.
Тъкмо си бях взел два сандвича от Джийвс и се отпуснах в стола с усещането за нещо извънредно приятно, когато на прага се появи Силвърсмит, още бледен от скорошното преживяване.
Застана мирно и изпъчи гърди.
— Полицаят Добс — обяви той.
26
Реакциите на пиещите кафе и дъвчещите сандвичи в дневната на аристократичен дом, които, тъкмо заели се с това приятно занимание, забелязват местното ченге да си пробива път към вратата, се различават според прословутата Джийвсова психология на индивида. Така например, докато Езмънд Хадок поздрави новодошлия с приветливо: „Лу-лу-лу“, лелите повдигнаха вежди — демек На-какво-дължим-честта-на-посещението, викарият изправи гръбнак и се стегна по начин, подсказващ, че само една дума на съвестния пазител на закона по адрес на Йона и кита и ще последват съответни мерки от негова страна. Гъртруд Уинкуърт, която и дотогава беше разсеяна и нервозна, си остана разсеяна и нервозна, Силвърсмит съхрани каменната физиономия, която е задължителен реквизит на икономите, а прислужницата Куини пребледня и издаде приглушено „Ъъър!“, с което остави впечатлението за жена, готова да завие от мъка по демоничния си любовник. Аз самият реагирах със серия сухи преглъщания. Настроението за безоблачно благополучие ме заряза от раз и усетих хлад в краката. Когато ходът на събитията е довел до положение, отличаващо се с крехка деликатност, окото не се радва, ако домът загъмжи от полиция.