Подобни сърцераздирателни сцени влияят на различните хора по различен начин. Самият аз, осъзнат, че задълженията на Коко по отношение на това момиче, наложени от честта, могат да се смятат за нищожни, се заех да попивам с радост зрелището. Но чувството, кипнало в гърдите на Силвърсмит, очевидно бе всеразтърсващ ужас, че подобни сцени се разиграват насред дневната на Девърил Хол. Превърна се набързо в суров баща, пристъпи към щастливата двойка и с мощно дръпване на китката подбра рожбата си и я изведе от стаята.
Полицаят Добс, макар и още замаян, се възстанови достатъчно, за да се извини за публичното разголване на чувства, а преподобният Сидни благо заяви, че напълно, напълно го разбира.
— Ела утре при мен, Добс — предразполагащо рече той, — и ще си поговорим надълго и нашироко.
— Много добре, сър.
— А сега — продължи преподобният Сидни, — мисля, че е време да поема към дома. Ще дойдеш ли с мен, Кора?
Корки отвърна, че ще поостане, а Томас, ясно осъзнаващ наличието на купища сандвичи по подносите, също отказа да помръдне, тъй че сияещият преподобен сам напусна компанията ни и едва след като вратата се затвори зад гърба му, забелязах, че полицаят Добс още присъства сред нас, и си припомних първите му думи за неприятната мисия, с която бил дошъл. Температурата на краката ми отново спадна и аз трепетно го загледах.
Пристъпи към точка втора от дневния ред без повече размотаване. Ченгетата са обучени бързо да превключват.
— Сър — обърна се той към Езмънд.
Езмънд го прекъсна, за да го попита дали не желае сандвич със сардела, а той отвърна: „Не, сър, благодаря“, и когато Езмънд продължи, че не настоява на сарделата и че ще бъде не по-малко доволен, ако гостът се подкрепи с шунка, език, краставичка или печено месо, Добс обясни, че би предпочел да не поема никаква храна поради неприятната мисия, с която бил дошъл. Очевидно, когато полицаите идват с неприятни мисии, те се въздържат от витамини.
— Сър, издирвам господин Устър — обяви той.
Мислех, че в екстаза на скорошното сдобряване с любимата жена Езмънд временно е забравил колко не харесва Гъси, но при тези думи стана ясно, че неприязънта към безочливеца, позволил си да се суче около предмета на обожанието му, придойде на мощна приливна вълна, защото очите му засвяткаха, лицето му помрачня, а веждите му се вързаха на възли. От ангелогласния бард на Девърил Хол не остана и мокро петно, а мястото тутакси бе заето от суров и отмъстителен мирови съдия.
— Устър, а? — рече той и се облиза. — По служба ли го търсиш?
— Да, сър.
— Какви ги е надробил?
— Осъществил е нахлуване с взлом с цел грабеж, сър.
— Ами!?
— Да, сър. На двадесет и… Тази вечер, сър, от страна на обвиняемия бе осъществено влизане с взлом в полицейския участък с цел грабеж и последващо отнемане на собственост на Британската корона, а именно едно куче, задържано под арест за две ухапвания. Спипах го по бели гащи, сър — поопрости слога Добс. — Той именно беше мародерът, когото преследвах по дърветата в момента, когато непредвидено бях поразен от гръм.
Езмънд продължи да въси вежди. Беше очевидно, че е склонен да погледне крайно сериозно на въпроса. А когато мировите съдии гледат сериозно на някой въпрос, най-добре е да ви няма.
— Заварил си го на местопрестъплението, докато е извършвал деянието незаконно освобождаване на куче? — остро изрече той с изражението на съдията Джефрис63, готов да пристъпи към действие.
— Да, сър. Влязох в поверения ми полицейски участък в момента, в който той развързваше кучето и го подкокоросваше да избяга. То търти да бяга, а аз започнах да викам: „Ей, ти!“, при което той осъзна присъствието ми и също търти да бяга, а аз го последвах по петите. Преследването продължи до едно дърво и тъкмо да извърша арест, когато оная гръмотевица ме лиши от свяст. Кат се съвзех, обвиняемият беше духнал.
— А кое те кара да мислиш, че е бил Устър?
— Имаше зелена брада, сър, и силно кариран костюм. Това го правеше твърде осезаем за зрението.
— Разбирам. Не се е преоблякъл след концерта.
— Точно така, сър.
Езмънд отново се облиза мечтателно.
— Значи първото, което трябва да направим — каза той, — е да открием Устър. Виждал ли го е някой?
— Да, сър. Господин Устър замина с колата си за Лондон.
Отговорът прозвуча откъм Джийвс и Езмънд му отправи доста учуден поглед.
— Ти пък кой си? — заинтересува се той.
— Името ми е Джийвс, сър, и съм личен камериер на господин Устър.
Езмънд го загледа с нараснал интерес.
— О, значи ти си Джийвс. Джийвс, по някое време бих желал да разменим една-две думи.
63
Джордж Джефрис (1648–1689) — уелски съдия, известен с произнасянето на множество смъртни присъди над политически противници. — Б.пр.