— О, Гъртруд! Задръжте топката! — Последното се отнасяше до Езмънд. — О, Гъртруд! — продължи да се обръща към красивия си товар в ръцете. И също като полицая Добс преди малко обсипа с жарки целувки вирнатото й нагоре личице.
— Иииик! — изквичаха лелите като една леля.
Не ги упреквам за объркаността и невъзможността да проследят сценария. Не всеки ден една племенница се държи с гостуващ камериер по начина, по който тяхната Гъртруд се държеше в момента, та с пълно право цвърчаха като настъпени по опашките мишки. Бяха водили затворен начин на живот и всичко това бе ново и прекомерно прогресивно за тях.
И Езмънд не изглеждаше съвсем в крак.
— Какво става?
Корки пристъпи напред и мушна ръка в дланта му. Явно усещаше, че моментът за едно откровено мъжко обяснение е назрял.
— Езмънд, това е брат ми Коко.
— Кое?
— Това.
— Кое, това?
— Да. Дойде тук като камериер от любов към Гъртруд и ако ме питаш, това е материал за цели две серии.
Езмънд сбръчка чело. Изглеждаше по същия начин, както докато се опитваше да проумее разказания от мен виц вечерта на моето пристигане в Девърил Хол.
— Дайте да изясним тая работа — рече той. — Да разчепкаме всички подробности. Този човек не е Медоус?
— Не е.
— И не е камериер?
— Не е.
— Но е брат ти Коко?
— Да.
Лицето на Езмънд се проясни.
— Сега разбрах — отдъхна си той. — Сега вече всичко е ясно. Как си, Коко?
— Добре съм — отвърна Коко.
— Чудесно — сърдечно откликна Езмънд. — Прекрасно.
Млъкна и се сепна. Предполагам, че лаят, издигнал се в този момент откъм глутницата лели, съпроводен от факта, че току-що се бе препънал в шпорите си, за секунда го заблуди, че е на лов, защото на устните му затрептя едно: „Дръж!“ И той вдигна ръка да потупа коня си.
Лелите не бяха в членоразделно състояние, но постепенно становището им се изясняваше. Мъчеха се да внушат на Езмънд, че след като обвиняемият се явява брат на Корки, това само задълбочава вероломността на престъплението и Езмънд трябва да продължи да съдейства и да си произнесе полагаемата се тежка присъда.
Забележките им може би щяха да се посрещнат по-добре, ако Езмънд ги слушаше. Но той не ги слушаше.
Вниманието му бе посветено на Коко и Гъртруд, които се възползваха от объркването в процедурата, за да разменят поредица от горещи целувки.
— Вие и Гъртруд ще се жените ли? — попита той.
— Да — каза Коко.
— Да — каза Гъртруд.
— Не — казаха лелите.
— Моля — вдигна ръка Езмънд. — Как ще действате? — обърна се отново към Коко.
Коко обясни, че най-добре ще е веднага да отпрашат за Лондон и да се венчаят още сутринта. Имал готово разрешително в джоба си и не виждал трудности, които едно добре организирано гражданско да не можело да разреши. Езмънд изрази съгласие и им предложи колата си, а Коко отвърна, че това е много мило от негова страна, при което Езмънд рече: „За мен е удоволствие.“
— Ако обичате — обърна се той към лелите си, които вече пищяха като орда банши64.
В този момент напред се метна полицаят Добс.
— Хо! — извика полицаят Добс. Езмънд се оказа на висотата на положението.
— Разбирам накъде биеш, Добс. Ти, естествено, искаш да осъществиш арест. Но помисли, Добс, колко крехки са доказателствата в подкрепа на обвинението ти. Твърдиш, че си преследвал мъж със зелена брада и кариран костюм до някакво дърво, на което се бил покатерил. Но видимостта е била много лоша и самият ти признаваш, че през цялото време си бил ударен от гръм, което няма начин да не е отклонило вниманието ти. Повече от вероятно е да си сбъркал. Питам те, Добс: когато си въобразяваш, че виждаш човек със зелена брада и кариран костюм, не е ли напълно възможно да е бил гладко избръснат мъж, облечен в нещо кротко и синьо?
Млъкна да изчака отговора, който очевидно затрудни Добс.
Това, което трови живота на селския полицай и го кара да се мята неспокойно в леглото, е неизменно присъстващият страх, че един ден може с дума или действие да разгневи мировия съдия. Знае какво го чака, когато стъпи накриво по отношение на мировия съдия. Той му поставя засади. Не бърза. И рано или късно го улавя в нередност и докато се усети, получава остър упрек откъм съдийската маса. А ако има нещо, което всяко младо ченге държи да избегне, това е да стои на свидетелското място, да получава хладни погледи откъм съдията и да отговаря на въпроси, започващи с: „Трябва ли да разбираме, господин полицай, че…“ и завършващи с юридическия еквивалент на освиркването. А беше очевидно, че възрази ли на Езмънд в момента, последствията ще са точно такива.
64
Семеен дух според ирландците и шотландците, който гръмко оплаква мъртъвците в нощта на тяхната смърт. — Б.пр.