— До последната запетая — потвърди Корки.
— Хайде, хайде — мило заговори Езмънд, когато воят на персонала замря, — няма смисъл да се разстройвате. Това няма да се отрази на добрите ви стари душици. Ще продължавате да живеете тук, ако наричате това живот, както сте го правили досега. Единственият резултат е, че ще бъдете с един Хадок по-малко. Възнамерявам да придружа съпругата си до Холивуд. А когато договорът й там изтече, ще се установим в някое селце и ще завъдим прасета, крави, овце и друга полезна стока. Май това покрива всичко?
Корки отбеляза, че и тя смята така.
— Чудесно — рече Езмънд. — Тогава какво ще кажеш за една кратка разходка на лунна светлина?
И я изведе нежно през френския прозорец, а аз се промъкнах през вратата и се качих в стаята си. Можех да остана да си побъбря с лелите, но нямах настроение за това.
27.
Първата ми работа, като се добрах до спалнята, беше да грабна молива и да направя балансовия отчет, както следва:
| Разделени сърца | Събрани сърца |
|---|---|
| 1. Езмънд | 1. Езмънд |
| 2. Корки | 2. Корки |
| 3. Гъси | 3. Гъси |
| 4. Мадлин | 4. Мадлин |
| 5. Добс | 5. Добс |
| 6. Куини | 6. Куини |
| 7. Коко | 7. Коко |
| 8. Гъртруд | 8. Гъртруд |
Всичко беше изравнено. Нямаше нито един неразплетен възел. С нелишена от мъжественост въздишка, защото това, което най-силно радва сърцето на почтения човек, е разчистването на недоразуменията между влюбените сърца, особено през пролетта, оставих пособията за писане и се заприготвях за честен сън, когато на прага се появи Джийвс.
— О, здрасти, Джийвс — поздравих го сърдечно аз. — Тъкмо се питах дали ще се мернеш насам. Голяма вечер, а?
— Несъмнено, сър.
Показах му балансовия отчет.
— Мисля, че няма грешка.
— Няма, сър.
— Удовлетворяващо, нали?
— Напълно, сър.
— И както винаги, благодарение на несекващите ти усилия.
— Много мило е да го отбележите, сър.
— Нищо подобно, Джийвс. Вписваме в аналите още един от триумфите ти. Трябва да призная, че по време на дебатите, когато осигури алибито на Гъси, за секунда се усъмних в правотата ти, защото усетих, че накисваш Коко. Но като поразмислих, разбулих замисъла ти. Преценил си, че ако над Коко надвисне ножът на гилотината, Гъртруд ще забрави начаса всичките си съмнения и ще се скупчи край него с размекнато от злочестието му благо сърце. Прав ли съм?
— Напълно, сър. Поетът Уолтър Скот…
— Зарежи замалко поета Скот, че ще загубя мисълта си.
— Много добре, сър.
— Но знам какво искаш да кажеш. „О, жена, в щастливите ни часове…“65, а?
— Точно така, сър. „Несигурна, невярна и коварна, променлива кат сянката на трепетлика. Ала когато…“
— „… болка и тъга ми помрачат челото, ангелът хранител ти си мой“ и тъй нататък и прочее. Не можеш да ме слисаш с поета Скот. И това го рецитирах навремето. Най-напред „Кавалерийската атака“ и „Бен Батъл“, а после, в отговор на нестихващите овации, поета Скот. Но да се върнем на темата… Джийвс, точно както се опасявах, нямам спомен от мисълта, която възнамерявах да облека в слова. Предупредих те, че ще стане така, когато отплесна разговора към поета Скот.
— Говорехте за сдобряването на госпожица Уинкуърт с господин Пърбрайт, сър.
— Разбира се. И тъкмо се канех да кажа, че като си изучил психологията на индивида, си разбрал какво ще стане. Знаел си също, че Коко няма да е в истинска опасност. Езмънд Хадок не би теглил ножа на брата на любимото момиче.
— Точно така, сър.
— Не можеш с едната ръка да се сгодяваш за някое момиче, а с другата да дадеш на брат й трийсет дни.
— Прав сте, сър.
— А и бързият ти ум е преценил, че това ще даде повод на Езмънд Хадок да тропне с крак на лелите си. Според мен Неустрашимият Хадок беше похвално непоклатим.