Тактиката на отряда негодници ме засегна. Аз наистина се почувствах като загубеняк предател и поисках едногодишна заплата. Отговарящата за човешките ресурси ми се изсмя, но каза, че ще се свърже с мен в понеделник. От факса с предложението на Лили стана ясно, че не бяха отстъпили — месеците все още бяха четири. Адвокатът ми и някои приятели, които бяха завършили юридически колежи, но още нямаха практика, продължаваха да ме нахъсват:
— Разкажи им играта, Райди! Не се отказвай! Изкарай им го през носа!
Самотен и махмурлия, в един съботен следобед бях обзет от съмнения. Наистина ли съм такъв гадняр? Какво, ако просто се оттегля и не създавам на Лили никакви проблеми? Изпълнен с ненавист към самия себе си, превъртях. Набрах номера на служителката по човешките ресурси; бях готов да приема предложението им.
Попаднах на служебната й гласова поща. Разбира се, че нямаше да е в офиса си в събота следобед. Ако ми беше дала номера на мобилния си телефон, щях да й се обадя и да й кажа, че приемам сделката. Чувате ли звука на провала? Онова „У-у-уф!“, което изпускам всеки път, когато си помисля колко близо съм бил да приема поражението.
В понеделник сутринта се обадих на баща си. Можеше да ми каже, че съм нервен заради цялата тази работа и че все още се колебая, но богатият Райди не се поколеба:
— Притискат те, Джейми. Винаги можеш да си намериш друга работа. Ти си Джейми Райди!
Дамата от човешки ресурси се обади в уреченото време. Каза, че висшестоящите са отказали контрапредложението ми. Или вземах 34 000 долара, или не им оставях друг избор, освен да ме уволнят. Устата ми пресъхна. По челото ми потече пот. Прочистих гърлото си.
— Тогава предполагам, че ме уволнявате.
В продължение на няколко секунди тя не каза нищо.
— Джейми, сигурен ли си, че искаш да го направиш? Всички ще разберат, че си бил уволнен.
Закрачих из стаята, а главата ми пулсираше.
— Сигурен съм.
Почти усетих как сви рамене. Това беше.
Седнах на пода. Запримигвах. И какво, по дяволите? Аз съм Джейми Райди. Хората ме харесват. Не ме уволняват, а ме наемат! Няколко пъти дълбоко си поех дъх. После вдигнах телефона и се обадих на Асошиейтед Прес.
Във вторник, 29 март, Асошиейтед Прес разпространи историята под водещото заглавие „Лили уволняват бивш дистрибутор на Пфайзер заради книга“. Аз да се бях опитвал да го измисля, нямаше да стигна до по-добро заглавие. Статията се появи в почти всички вестници в страната. Същия ден се появих на живо по CNBC в предаването Пауър Лънч.
Резултатите дойдоха незабавно; книгата скочи до върховете на класациите в Амазон. Върхът, който видях, беше под номер 71, но приятелят ми Мат Смит видял книгата ми и на 57 място и ми съобщи в един имейл, че това е по-нагоре „от онази книга за пчеличките, която всяко момиченце има“. Мат добавяше: „Ти просто стана един забавен и по-привлекателен мъж“.
Излязох от студиото на_ CNBC_ окрилен. Телефонът ми прегря от поздравителни обаждания и съобщения. Няколко приятели от Главното управление на Лили ми се обадиха и ми подшушнаха някои клюки. Всички те казаха едно и също: никой не работи. Всички в тази сграда изгледаха интервюто ти и сега започват да го обсъждат. Всички искат да знаят „Колко е поискал този нещастник? Защо просто не му платихме да си тръгне“.
От Пфайзер излязоха с изявление от едно изречение, което отново и отново повтаряха: „Не знаем дали книгата може да се класифицира към художествената или към нехудожествената литература“. Забавно, презрително, кратко. И наистина блестящо. Когато един репортер ми прочете този цитат, си помислих: прецакан съм.
После говорителят на Лили Филип Белт започна да говори и просто не искаше да спре. Белт постоянно злословеше по мой адрес в пресата с такъв язвителен тон, че ми се налагаше на два пъти да проверявам, за да съм сигурен, че никога не съм ходил на среща със съпругата му, сестра му или дъщеря му. Майка ми се разстрои заради негативната светлина, в която той ме представяше. Това ме ядосваше, докато един репортер ми каза:
— Този човек работи за теб!
— Моля?
— От Пфайзер се справиха с това по най-добрия начин — пуснаха само един коментар и оставиха всичко да отшуми. Този от Лили налива масло в огъня. Ако просто си беше замълчал, медиите щяха да млъкнат. Но той продължава да говори за теб и това ни кара да мислим, че в тази история има нещо повече.