— Бирата в хотела е четири долара за бройка! Помислих си, че бихте могли да говорите с мениджъра и да му обясните, че след като тук има 150 души, които ще я пият през следващите шест седмици, Пфайзер заслужава да получи намаление.
Джина ме изгледа продължително през очилата си, преди да ми каже, че цената на алкохола не би трябвало да е най-важното нещо за мен в навечерието на обучението ми. Явно не го сметна за забавно. Имаше още един човек, който не се зарадва на молбата ми — Брус, областният мениджър по продажбите. Моят областен мениджър — мормон.
Аз, разбира се, не схванах веднага, че е мормон. Ако знаех, вероятно щях да се опитам да спра с богохулството си. Не че щеше да ми бъде лесно. След трите години в армията, не можех да скалъпя нито едно изречение, в което да не изтърся поне три псувни. Разберете, войниците не чуват нищо, ако то не е предшествано или последвано от ругатня, за предпочитане по-силничка. „Лайняна работа!“ почти не минава за псувня в армията. Разговорите с военнослужещите протичат горе-долу така:
Аз:
— Сержант Сантяго, донесохте ли ми личното досие на полковника, за което помолих?
Сержант Сантяго:
(Никаква реакция. Откакто спрях да казвам „шибан“ сред първите пет думи от изречението, той не реагира на въпроса.)
Аз:
— Сержант Сантяго, къде е шибаното досие на полковника?
Сантяго: (Обръща глава към мен и в очите му се мярва кратък проблясък.)
— Казахте ли нещо, сър?
Аз:
— По дяволите! Имам нужда от шибаното досие на шибания полковник. Шибаняк Сантяго, защо то не е върху шибаното ми бюро, след като, по дяволите, още вчера ви наредих?
Сантяго:
— Погледнете под Спортс Илюстрейтид, сър.
Този стил бе толкова успешен в онзи цветущ свят, че аз го пренесох в реалния, където не бе особено сърдечно приет.
Не познавах много мормони в армията, а и в Нотр Дам нямаше много студенти, членове на „Светците на последните дни“, но все пак знаех основното — всеки от тях бе страхотен куотърбек6, идваше от Юта и живееше според някакви странно измислени правила, забраняващи танците, пиенето и въобще забавленията. Въпреки че Брус никога не се отпускаше с коктейл в ръка и не ругаеше в мое присъствие, той не се вписваше в „профила“. Беше като версия на Майкъл Фокс, но по-висок и с изпъкнали очи, абсолютен материалист, носещ дрехи с марка Polo, сякаш беше син на Ралф Лорън. Можеше да цитира всяка реплика от „Да отгледаш Аризона“ или от шоуто на Андрю Дайс Клей. И накрая, в огромната му музикална колекция имаше доста творби на сърдити млади хора („The Cult“ и „Nirvana“) и на съвсем малък брой щастливи („Tabernacle Choir“). И този човек беше мормон?! Въпреки това, оплакването, че даваш „четири шибани долара за бутилка бира Bud Light“, съвсем не е най-добрият начин да започнеш кариерата си при нов мениджър. За щастие можех да обвиня за гафа своите съкурсисти. Все пак някой от другите осемстотин мормони в моя курс, можеше да ме предупреди.
В Пфайзер обичаха мормоните. Говореше се, че повече от една трета от целия контингент на Пфайзер, реализиращ продажби, можеше да изпее бойната песен на Brigham Young University7. Чух много теории, обясняващи този висок процент, най-добрата от които беше: „Щом можеш да продаваш религия от врата на врата, при това на чужд език, значи можеш да продаваш всичко“.
Почти наравно с броя на мормоните в групата, беше и броят на бившите армейски офицери. Разпознах ги веднага след като влязох в хотела по многобройните къси подстрижки. Коментирах съвпадението, че от Пфайзер са наели толкова много бивши военни, и един от лекторите, бивш морски офицер, ни разясни, че това не е случайно.
— Имаме нужда от самостоятелни хора, на които може да се разчита всяка сутрин да станат и да отидат на работа; на които може да се повери служебна банкова сметка и кола. Хора, които преди са ръководили други хора, но сега ще ръководят самите себе си.
По-нататък щеше да се окаже, че това е довело до миниатюрна пролука в системата.
Пфайзер се гордееше, че е компания от XXI век и демографският състав на останалата част от курса доказваше това твърдение. Освен мормони, военни и привлекателни жени, имаше и внушителен процент негри, азиатци и индийци. Лекторите се шегуваха, че ударната сила на продажбите се основава на трите „М“ — милитаристи, малцинства и мормони, и наистина бе лесно човек да го повярва. През онзи августовски ден в „новобранския лагер“ влезе изключително разнородна група, която шест седмици по-късно вече се състоеше не от обучени убийци, а от обучени играчи. Високо обучени играчи.
7
Частен университет в САЩ, собственост на Църквата на Исус Христос на светците на последните дни. — Б.ред.