— Знам, че този продукт на Пфайзер ще предизвика фурор — оптимистично заяви той.
„Разбира се, татко“, кимнах по телефона по начина, по който всички синове в някакъв момент го правят, когато говорят с бащите си.
Ако тогава бях затворил, може би никога нямаше да проведем „онзи разговор“. След кратка пауза, баща ми продължи със странен, пресилен смях, който щеше да ми стане добре познат през следващите няколко месеца.
— Ха-ха, Джейми, дали да не пратиш на стареца малко мостри, когато получиш? Ха-ха.
С баща ми бяхме провели успешен разговор за секс само веднъж. Бях десетгодишен и в коледната нощ двамата бяхме седнали на първия етаж, след като и последният гост си бе отишъл. Сред шума, който издаваше съдомиялната машина, се чуваше как майка ми снове между стаите, за да пренесе безбройните чаши и чинии. Баща ми се огледа из стаята и кимна със задоволство. Очите му бяха изцъклени от коледна омая и половин дузина коктейли уиски сауър. Двамата просто седяхме и се наслаждавахме на следпразничния момент. Никога нямаше да имам по-добър шанс да подхвана темата, която ме тормозеше от няколко дни. Наруших тишината като пресилено се изкашлях. Той разклати леда в питието си и ме изгледа с вдигнати вежди. Окрилен, аз го попитах какво би станало, ако пенисът на мъжа се заклещи във вагината на жената, докато правят секс. (За десетгодишен хлапак, не можех да си представя някой да се окаже в по-затруднено положение.) Той ми отговори без всякакво колебание:
— Ще бъде щастлив!
Уви, по-нататъшните ни разговори за секс не бяха нито толкова запомнящи се, нито толкова непринудено преживяване за никого от нас. Затова и мълчаливо приехме да не ги водим повече.
И ето сега той бе на телефона и ми говореше за секс с мама. Уф! Мисълта, че родителите ми правят секс, че все още, в средата на петдесетте си години правят секс, ме накара да потръпна. Не бях толкова наивен да мисля, че родителите ми никога не са го правили. Знаех, че са. Поне три пъти. Защото имаха три деца за доказателство — Джейми, Патрик и Ан-Мари. По-скоро бих коленичил за половин час върху метални шипове, отколкото да се пошегувам с баща си, че прави секс. Трябваше да се предприеме нещо този разговор никога да не се повтаря.
— Знаеш ли, татко — подхванах аз, тъй като той продължаваше да ликува от абсурдната идея, че има нужда от Виагра — странно е.
— Кое?
— Мама ми се обади преди два месеца и ме помоли да ти изпратя Виагра.
Неловката тишина бе последвана от бърза смяна на темата. Мисията изпълнена.
Въпреки това, когато преди петнайсетина години за първи път се спомена за сношение благодарение на Виагра, трябваше да се сетя, че малкото синьо хапче на Пфайзер ще промени света. Сега, два месеца по-късно, докато стоях в приемната на уролога, аз надзърнах в живота С. В. — След Виагра.
— Изпийте първото хапче час преди секс!
Мигове по-рано, докато си проправях път към рецепцията, два пъти мислено бях проверил дали наистина е петък. Също като хората, занимаващи се с продажбите във фармацевтичните компании, пациентите обикновено се стремяха да избегнат посещението в кабинета на лекаря в късния следобед на последния работен ден. В крайна сметка, никой не искаше уикендът му да започне при доктора. През пролетта на 1998 г. много мъже си записваха час при уролозите си за петък или за който ден от седмицата успееха да се вредят. След одобряването на виаграта от ФДА2, уролозите, също като американските заводи за стомана през Втората световна война, щяха да работят по 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата и пак нямаше да насмогват на търсенето.
Докато си бъбрех през прозорчето на рецепцията в този импровизиран офис с няколко души от персонала, гласът на уролога постепенно се извиси до викане. Очаквах някоя от сестрите да изтича да види какво става, но вместо това те си размениха заговорнически погледи и се захилиха. Когато докторът изкрещя инструкциите си за дозиране на виаграта, пребледнях при мисълта как всички в чакалнята щяха да научат, че този човек се нуждае от Виагра. Тогава не осъзнавах, че човекът просто нямаше за какво да се тревожи.
— Ако тази вечер не проработи, утре изпийте две хапчета!
Минута по-късно вратата се отвори и лекарят закрачи към нас. Той свали очилата си, потърка основата на носа си и поклати глава с широка усмивка. Скоро след това вратата се отвори отново и пак щеше да се затвори, ако нещо не я беше задържало. Щях да падна, когато видях какво е.
2
От англ. FDA — Food and Drug Administration, Американска агенция за храни и лекарства. — Б.ред.