— Разбира се! Лекарството X действа при генитален херпес!
И да напише рецепта за лекарството X. Дистрибуторите изкусно прибягваха до този съмнителен довод, когато раздаваха химикалки.
— Доктор Джоунс, имайте предвид, че тази химикалка пише рецепти само за Цитромакс.
На по биричка след работа, веднъж попитах един мастит гинеколог дали той и колегите му обръщат внимание коя компания или продукт имат най-готините химикалки. Щастливата му усмивка беше заменена от леден поглед:
— Нима смятате, че нямам по-важна работа от това да мисля за такива глупости?
Явно маркетинговите екипи на различни фармацевтични компании не мислеха така, защото започнахме да разнасяме все повече и повече джунджурии. Особено на педиатричния пазар, брандирането се ползваше с огромно предимство, тъй като компаниите се стремяха да наложат „талисман“, с който децата да се идентифицират. Пфайзер например проведе пазарна кампания за антибиотика си, основаваща се на неговия произход (Азитромицин) и търговското му име (Цитромакс), използвайки мотива „от А до Z“10 — Азитромицин като ябълка11 и Цитромакс като зебра12. Така за талисман се пръкна зебра на виолетови ивици (опаковката на Цитромакс беше виолетова), която се казваше Макс, съкратено от Цитромакс. Резултатът беше, че имахме стотици джунджурии със зебра и надпис Цитромакс върху тях; за другите лекарства получихме по-малко такива предмети. Оттук идваха трийсет и двата кашона, които ме посрещнаха при пристигането ми в Индиана. Това ме научи на един основен принцип при работата ми в Пфайзер — всеки ден очаквай кашони от Федерал Експрес. Те никога не спираха да идват и то по толкова много, че накрая една жена от моя търговски район се омъжи за свой съсед, който бе уговорил човека от Федерал Експрес да му позволи всеки ден да се разписва за нейните доставки. Това дало на нахалника, с други думи — на съседа, повод да чука на вратата й всяка вечер. (Тя чула историята по-късно, тогава все още не се била усетила. Беше се дипломирала преди мен.) Говореше се, че Пфайзер е вторият по значение клиент на Федерал Експрес след Л. Л. Бийн. Не бе трудно да се повярва.
Трудно приех факта, че Брус смята багажника ми за неправилно подреден. Кой пък не може да подреди един багажник? — чудех се аз.
Точно както някой механик подрежда кутиите си с инструменти според това, колко често употребява всеки инструмент, най-използваните — най-близо, по-малко нужните — в по-далечния край, от един търговски представител се очакваше да подреди най-често раздаваните вещи най-отпред в багажника си, а по-рядко използваните да натрупа в дъното. Първия път, когато подредих багажника, всичко бе сложено точно на противоположното място, от където би трябвало да бъде по Начина Пфайзер. Нещата бяха подредени според паричната им стойност: обемистите пластмасови модели на дихателната система бяха най-отгоре, а евтините химикалки и самозалепващи се листчета — в дъното.
Застанал на паркинга на педиатрията, със зяпнала уста гледах как Брус разтоварва цялото съдържание на багажника, натрупвайки всичко на земята до колата. Кашони с химикалки, бележници, магнитчета, стикери, пакети кърпички „Клийнекс“ (по-късно един от приятелите ми хлътна по модела на Дифлукан, който красеше кутията с книжни кърпички у дома, но загуби интерес, когато научи, че Дифлукан лекува вагинални инфекции), идентификационни табели за стетоскоп, които имаха формата на зебра, чашки за кафе (майка ми си харесваше нейните), дозатори за антибактериален сапун и приспособления с вкус на череша за притискане на езика при преглед, лежаха натрупани на асфалта като остатъци от автомобилна катастрофа. В края на 90-те години някои от тези рекламни материали се изявиха и на малкия екран, осигурявайки на Пфайзер безплатно продуктово позициониране в най-хитовия телевизионен сериал „Спешно отделение“. Холивудският лекар, който работеше като консултант на сериала, бе добър приятел на един от представителите на Пфайзер, който го бе снабдил с разнообразни артикули на фирмата, впоследствие стратегически вмъкнати в сцените. Само Пфайзер имаше такъв достъп. В един епизод доктор Марк Грийн дори спомена Цитромакс с оригиналното му име Азитромицин. Брус нямаше да ми позволи да започна с посещенията за продажби, докато багажникът ми не бъдеше подреден в правилния ред. Докато майките и болните им дечица минаваха край нас на път към кабинета на педиатъра, ми се искаше аз самият да можех да се скрия в багажника.