Но моето усъвършенстване още не беше завършило. Брус насочи вниманието ми към масивното, четвъртито, лъскаво черно куфарче, което се опитвах да избягвам, откакто пристигна на прага ми.
— Пич, трябва да вземеш чантата си.
Бързо схванах, че чантата с мостри е умалената версия на служебната кола и е пълна с проучвания, химикалки, бележници, и най-важното — каталога, съдържащ мостри на всяко от предлаганите лекарства. Понякога тези каталози нарастваха до над сто страници. Виждал съм лекари да бягат от любимите си дистрибутори, щом зърнат ужасния „каталог“ на медицинския си плот. След като Брус приключи с подреждането на чантата ми според същия принцип, който бе приложил и в багажника ми, аз внимателно я вдигнах, преценявайки теглото й. Докато правех с нея тренировъчна разходка из паркинга, изведнъж осъзнах, че не беше възможно да изглеждаш готин, докато носиш чантата.
След като ме бе привел в бойна готовност, Брус се изпари, за да направи същото и с останалите седем нови агенти в нашия район. Но аз все още не бях готов да приложа талантите си върху нищо неподозиращите педиатрични и акушеро-гинекологични общности в Северна Индиана. Преди да ме пусне да управлявам сам колата Пфайзер трябваше да се увери, че съм готов за първото си самостоятелно шофиране.
Тъй като Брус бе зает да разтоварва и преподрежда багажници някъде из Индиана, Мичиган и Охайо, той накара един от по-опитните агенти в екипа да проведе двудневно въведение. Не бих могъл да имам по-добър наставник от Джак — саркастичен двайсет и осем годишен мъж, който работеше в Пфайзер от четири години. Двамата споделяхме еднакво чувство за хумор и желанието да пийнем бира след работа. С по-малко коса и с няколко килограма повече, отколкото се бе представял на леда, някогашният хокеист в колежа ме увери:
— Все още мога да те заведа в ъгъла и да те сритам по задника.
Джак знаеше какво работи и какво не на бойното поле (билетите за Детройт Ред Уингс — да, приспособленията за притискане на езика, макар и овкусени — не) и проявяваше твърде малко търпимост към корпоративните усилия да бъде променен стилът му. Усмихна се, когато му разказах подробности за Багажник 101.
— Не се тревожи, в началото никой не знае как да го прави — увери ме той. — Но като започнеш да прекарваш много време, в сняг и дъжд, наведен над онова проклето нещо, ти се приисква да го направиш колкото се може по-ефективно.
Джак спечели цялото ми внимание.
Той прекара следващите два дни, наблюдавайки поведението ми в реални условия, което включваше как (А) флиртувам с рецепционистките, (Б) представям себе си и продуктите си на медицинските сестри и (В) провеждам кратки, непланирани срещи с лекарите. А и Б минаваха доста добре, но при С имаше място за доста подобрения. Веднъж извоювал достъп до Обетованата земя — бекофиса — аз бързо установявах връзка с някоя медицинска сестра, която пък веднага повикваше лекаря да поговори за кратко с мен. Бинго! Тази работа е на път да се окаже дори по-лесна, отколкото си мислех! С Джак си разменяхме многозначителни намигвания, без никой от нас да усеща, че бентът в мозъка ми е на път да се пръсне, освобождавайки придобитите в продължение на шест седмици знания.
Тъй като не желаех да подплаша първия лекар, проявил достатъчно любезност да отдели време, за да се срещне с мен, трябваше просто да му се представя, да направя кратко резюме на Цитромакс и да го попитам дали има въпроси. Ако имаше, можех да пристъпя към „обработката“, която бях обучен да правя. Да кажем, че залях с порой от информация горкичкия, нищо неподозиращ доктор, щеше да бъде доста меко казано. Дотогава май никога не бе говорил с друг агент. Хората в Пфайзер наричаха това „задръстване на мозъка“.
— Здравейте, докторе, казвам се Джейми Райди и наскоро се уволних от армията, където бях офицер по човешките ресурси, а сега съм един от новите членове на новосъздадения педиатричен отдел на Пфайзер и ще ви снабдявам с Цитромакс, който е първият в света орален антибиотик с дозиране веднъж дневно и то само за пет дни за пациентите ви с ушни инфекции. Цитромакс действа страхотно и е също толкова ефикасен като Аугментин, свидетелство, за което е това проучване сред шестстотин трийсет и няколко пациенти, а диарията е с 33% по-малко, което пък ще ви осигури с една трета повече сън, тъй като ще получавате 33% по-малко обаждания от разгневени майки в три сутринта, а и Цитромакс е с по-добър вкус, заради аромата на череша, а аз знам колко е важно за вашите майки да не се борят с децата, докато им дават лекарството, защото в крайна сметка, ако не го вземат, то вероятно няма да им подейства. Прав ли съм или да?