Не последва нищо. Педиатърът вдигна глава, хвърли бегъл поглед към Брус и със самодоволна усмивка тип „да си поиграем с това момче“, каза:
— Да, мислил съм. Харесвам Цефзил, ако не подейства — Биаксин.
Страхотно! Току-що ни бе дал извънредно ценна информация, която бих могъл да използвам в своя полза при следващото си идване. Сега навярно щяхме да си тръгнем, тъй като вече бяхме злоупотребили с гостоприемството му. Но… не. Очите на Брус светнаха, а устните му се извиха в самодоволна усмивка. Беше се сблъскал с достоен противник и нямаше никакво намерение да пропусне възможността за схватка.
— Интересно — продължи Брус и се обърна към мен. — Джейми, имаш ли копие от книгата на д-р Блок?
Разбира се, че имам, Брус. Имам хиляди копия. Хрумна ми, че иска д-р Джоунс да се почувства незаплашен, сякаш просто водеха разговор от рода „Ей, Джейми, имаш ли визитка за този твърдоглавец?“. Погледнах загрижено към медицинската сестра на д-р Джоунс, която отчаяно зяпаше към мен и Брус. Изби ме пот и известно време тършувах в чантата си, сякаш ми беше трудно да намеря каталога, който Брус ми бе поискал.
Брус се приближи към педиатъра, нарушавайки удобната пространствена зона, която повечето хора предпочитат да оставят, и аз почти изпаднах в паника. Не бяхме поканени в този офис. Не бяхме помолени да предоставяме каквато и да е информация, точно обратното. А все още бяхме тук, забавяйки цялата дейност. Започнах да нервнича, сякаш бях деветгодишно дете пред „Адълт Суим“13.
Посочвайки към проучването, което бе сложил върху пациентския картон, който докторът бе преглеждал, преди да го прекъснем, Брус обясни:
— Както можете да видите от данните на д-р Блок, Цитромакс осигурява ефикасността, която вие и майките търсите…
Педиатърът спря и погледна към информацията. След миг той възрази:
— Добре, ами гастроинтестиналните странични ефекти, свързани с този клас лекарства?
Брус отново се обърна към мен и попита дали случайно имам „тънкия ключ“, или с други думи — джобната версия на всички пазарни подробности, съдържащи се в нашия каталог. Имах тонове и от него. Бързо му подадох „тънкия ключ“, който той използва, за да посочи колко щадящ е Цитромакс откъм странични ефекти. Въпреки това д-р Джоунс направи друг отрицателен коментар за Цитромакс. Този път, като медицинска сестра ветеран в операционната, подадох на моя хирург по продажбите скалпела, от който имаше нужда, преди още да го е поискал.
Тиктакането на вътрешния ми часовник отекваше в мозъка ми. Заседяхме се прекалено дълго, а те двамата се дебнеха като Борг и Макенроу на Уимбълдън, докато накрая педиатърът примигна. Лицето му почервеня и той се обърна да погледне Брус право в очите:
— Докато карах стажа си за специализация във военноморската болница (въпреки че сиропчето за деца Цитромакс беше ново, капсулите за възрастни бяха на пазара от две години), Цитромакс струваше повече от всеки друг антибиотик и се заклех никога да не го използвам!
Край на играта. Брус изглеждаше отчаян.
— Знаете ли какво, д-р Джоунс?
Доктор Джоунс не знаеше.
— Имате право — каза Брус и не разбрах кой беше по-шокиран — докторът или аз. — Когато Цитромакс се появи за първи път, в Пфайзер бяха превишили цената и си понесохме последствията от това. Но ние се вслушахме в пазара и оттогава цената е свалена наполовина, така че сега — той протегна ръка към мен, без да ме погледне и аз плавно му прехвърлих „тънкия ключ“, в който практично бяха изброени намаленията на цените и беше показано ценовото предимство на Цитромакс пред конкурентите ни, включително и пред гореспоменатите Цефзил и Биаксин. — Цитромакс предлага на вашите пациенти най-ниската цена.
Доктор Джоунс беше изиграл своя коз и Брус го беше надцакал.
— Е, можем ли да разчитаме, че ще използвате Цитромакс при следващите си десет пациенти с отити?
Доктор Джоунс щеше да стане четвъртият по значение лекар, предписващ Цитромакс в моя район.
Само за шест минути Брус ми показа какво точно означава да приключиш сделка. Той предизвика позитивен двубой с лекаря, отстоя своята позиция, изправен пред неодобрение, и пристъпи към приключване в точното време. Беше като да наблюдаваш от стоманена клетка страхотна бяла акула и да виждаш всяка нейна особеност: безстрашна, неумолима и неунищожима. Би трябвало да съм впечатлен.