Независимо в кой град, щат или държава бивах преглеждан, лекарите неизменно ми предписваха амоксицилин. Три таблетки дневно в продължение на десет дни. Моля? Нямаше начин да изпия всички хапчета. Веднага щом започнех да се чувствам по-добре, обикновено около четвъртия — петия ден, забравях, че съм бил болен и спирах да пия амоксицилина. Запитайте се какво правите вие с останалите ви хапчета.
Като търговец на лекарства научих, че съм „спестител“, което означава, че запазвам останалите ми лекарства за следващия път, когато се разболея. Много умно, мислех си. Няма спор, че много други хора правят същото. Познавам медицински сестри, които дават излишните лекарства на кучетата си, и лекари, които задържат остатъка за болните членове на семействата си. Излиза, че всички членуваме в един и същи клуб — този на глупаците.
Има основание антибиотиците да бъдат предписвани за определен брой дни и изненадващо това няма нищо общо с корпорациите, които се опитват да изцедят и последния цент от фармацевтичния бранш. Простичко казано, лекарите предписват антибиотика за времето, уточнено на листовката към лекарството. На първо място ФДА определя периода въз основа на дозиращия режим, използван при клиничните изследвания за одобряване на продукта. Завършването на терапевтичния курс е решаващо за успешното преборване с болестта. Уви, много хора като мен, спираха да пият лекарството си след отшумяване на симптомите.
Подобрението не ми гарантираше, че бактериите в тялото ми са измрели. До петия ден повечето са измрели, но не всички. Бактериите, също като атлети, изтормозени от изтощителни тренировки, живееха според девиза „Това, което не ме убива, ме прави по-силен“. Оцелявайки, след като са били изложени на антибиотик, с времето патогените стават резистентни към лекарства. Следователно, ако една жена пие антибиотик едва няколко дни, тя всъщност подсилва микроорганизмите, които се опитва да унищожи. Липсата на оплаквания при пациентите е една от двете основни причини за тревожното разпространение на резистентността към лекарствата по целия свят.
Но ако половината от проблема идва от пациентите, лекарите и майките допълват уравнението. Точно така, в опита си да помогнат, лекарите понякога нанасят вреда, вместо да направят добро. Антибиотиците лекуват само бактериални инфекции. За съжаление, бактериите не са причината за всички болести.
Вирусите са виновни за голям брой дихателни инфекции, но лекарите нямат в арсенала си никакви лекарства, с които да избиват тези организми. Вместо това, заразеният от вирус има нужда от много почивка и течности, докато просто оставя инфекцията да се развива. Пациентите обаче не искат и да чуят за това. По-специално майките на пациентите не искат да го чуят.
— Когато лекуваш дете, наистина имаш двама пациенти — каза ми веднъж един педиатър — детето и майка му.
Майките бяха най-лошото. Знам го, и аз имам.
— Нека ти кажа нещо — започна отбранително майка ми, когато я попитах дали някога е тормозила педиатъра за рецепта. — Как ме виждаш да опаковам три деца в зимните им дрехи, да карам двайсет минути в снега до лекарския кабинет, където да чакам най-малко още половин час, за да се срещна с лекаря за може би десет минути и да му позволя да ми вземе шейсет долара за посещението, само за да ми каже, че брат ти е пипнал вирус и това не се лекува с антибиотици? Не съм съгласна. Нямаше да изляза оттам без рецепта!
Тази гледка беше често срещана. Да гледам как майка ми се ядосва дванайсет години след като за последно бе пакетирала някого в зимните му дрехи не бе нищо, в сравнение с това да наблюдавам на живо как някоя майка крещи на педиатъра насред кабинета му. Изумително, нямаше никаква разлика в съдържанието на тирадите. И в двата случая докторите се навеждаха и написваха рецептите. За амоксицилин. Правеха ли грешка лекарите, като се поддаваха на този натиск? От Центъра за контрол на болестите биха казали да. Аз пък, от друга страна, се чудех какво биха казали от Харвард бизнес скул. Както и да го погледнеш, докторът върти бизнес. Така че, ако клиентът винаги има право, това поставя лекаря някъде между чука и наковалнята.