— Проблемът е там — обясни ми веднъж един специалист педиатър и приятел от Нотр Дам, — че повечето лекари с частна практика губят източника си на познания относно лекарствата и нямат време нито да осъвременяват това, което вече са научили, нито, което е по-важното, да се образоват за новите лекарства.
Липсата на време е често срещан рефрен сред лекарите. Докторите са много натоварени. Освен да преглеждат между трийсет и петдесет пациенти дневно, от тях се очаква да си водят записки за посещението на всеки един пациент, да правят болнични визитации, да обяснят на членовете на семейството на болния възможностите за лечение, да се обадят в здравната каса, за да се преборят за покритие на рецептите, да говорят с фармацевти, които правят двойна проверка на предписаните дози. След цялата тази работа в рамките на един работен ден, лекарят може да избере дали да поиграе с тригодишната си дъщеря, или да посегне към New England Journal of Medicine. Вие кое бихте избрали? Нямаше да пропуснат разтърсилия света пробив на виаграта, но незначителните новости като промени в дозирането или допълнителния ефект от нова съставка, просто минаваха покрай тях. Без да разполагат с време за четене на професионална литература, необходима им, за да са в час, лекарите бяха принудени да разчитат за новостите на дистрибуторите на лекарства.
В две от трите задължения, изброени в официалната длъжностна характеристика, търговските представители биха могли да бъдат заместени: безплатните лекарствени мостри можеха да бъдат изпращани на лекарите по пощата, а на специфичните въпроси относно продуктите можеха да намерят отговор в някой уеб сайт с 24-часов достъп само за лекари. Лекарите обаче се нуждаят от агентите, за да бъдат в крак с новостите, и тази характеристика на системата няма как да бъде избегната. Един търговски агент трябва няколко пъти да предостави полезна информация, за да се утвърди като ценен съветник. Веднъж проникнал „вътре“, той може да се възползва от положението си на доверено лице и да започне да влияе върху процеса на вземане на решения.
Нещата щяха да бъдат много по-лесни за лекарите, ако лекарствата от всеки клас коренно се различаваха едно от друго. Така или иначе „Майкъл Джордановците“ във фармацевтичния свят, най-добрите лекарства, постоянно доказващи се като далеч по-ефективни от конкурентните, са много малко. Тези лекарства биха били използвани всеки път от всеки лекар. Ако някоя нова субстанция се докаже като по-ефективна от някой „Майкъл Джордан“ при същата степен на сигурност, очевидно всеки би чул новината и би съобразявал лечението с нея. За нещастие този сценарий се случва толкова рядко, колкото рядко на игрището се появява някой наследник на Въздушния Джордан, който скача още по-високо — „Коби Брайънтовците“ са рядкост на фармацевтичния пазар.
Вместо това, индустрията е наситена с лекарства от типа „аз също“ — продукти с почти еднаква ефикасност, чиито малки разлики в осигуряваното покритие, дозирането, страничните ефекти и цената само затрудняват процеса по вземане на лекарското решение. Дали Blue Shield отговаряха за лекарството X или за лекарството Y? Знам, че лекарството X има противопоказания за използване при диабетици и пациенти с чернодробни проблеми, но дали е така и при лекарството Y? В онова европейско проучване, в което удвояват дозата на лекарството X, дните съкращаваха ли се наполовина? Дистрибуторите на лекарства знаят цялата тази информация за собствените си лекарства и за конкурентните фармацевтични продукти, защото им се плаща за това. За една лекарка, от чиято специализация са изминали петнайсет години и чието разписание се движи с един час закъснение още преди обедната почивка, търговецът на лекарства е като спасителен фар в бурята — единственият човек, който може да й каже дали лекарството Y е сред одобрените и дали е сигурно използването му при испаноговорещи жени в средата на петдесетте, които имат високо кръвно налягане. Помощта в подобна ситуация създава между лекаря и търговеца здрава връзка, въпреки че предоверяването води до проблеми.
Един педиатър от Западен Мичиган веднъж ме обвини в лъжа, като каза, че Цитромакс не е най-евтината марка нов антибиотик на пазара, както съм го бил представил, а най-скъпата. Напълно уверен, че курсът на лечение с Цитромакс струва четирийсет долара, докато конкурентното лекарство излизаше най-малко петдесет, аз го попитах откъде е информацията му. Той победоносно се усмихна и издърпа чекмеджето на бюрото си, откъдето извади ламинирана цветна схема, оставена му от конкурент. Въпреки първоначалната си паника, аз бързо схванах проблема.