— Колкото и да са вкусни онези сладки, не могат да премахнат металния вкус на Биаксин!
Проучванията ми показаха, че най-мотивиращи за женския офис персонал са шоколадовите бонбони. Затова и станах момчето „M & M’s“.
Носех бонбони „M & M’s“ във всеки кабинет, който посещавах, независимо от часа на визитата. Изразходвайки двайсет стекчета на седмица, аз бързо научих чрез неофициално гласуване, че шоколадовите бонбони с фъстъци имат много повече привърженици от натуралните, което като по чудо отразяваше и моите предпочитания. Баща ми ме беше зарибил по последните докато бях хлапе, показвайки ми как да изгълтам цяло пакетче от тях по пътя от супермаркета до вкъщи „без мама да разбере“. Преди да вляза в ролята си на специалист по шоколадовите изделия, не знаех, че Mars Inc. произвеждат „M & M’s“ в цветове, специфични за всеки празничен повод — в зелено, червено и бяло бяха онези, които излизаха по Коледа и ми бяха любимите, но постепенно ми стана като втора природа да търся розови и червени в началото на февруари, а червени, бели и сини — в края на юни. (За нещастие, години наред не ми дойде на ум да запазвам фактурите от покупките. Щях да ги имам с хиляди.)
„M & M’s“ манията ми си имаше и тъмна страна, защото ме принуди да опозная една често срещана сред медицинските работници мания — клептоманията. Приятният вкус има важна роля в продажбите на антибиотици за малки деца, тъй като никой родител не иска да се бори с гърчещо се дете, за да му даде лекарството. Напълно логично е, ако лекарството на някоя фирма има приятен или поне нелош вкус, екипът по маркетинг непрекъснато да изтъква това достойнство. След като сиропът Цитромакс с вкус на череша спечели изпитанието за вкус срещу всеки друг марков антибиотик — вече никой не искаше да се докосне до „розовата субстанция“ на амоксицилина — пазарните гении в Пфайзер поискаха да наблегнат точно на тази характеристика. По тази причина получихме лъжички за притискане на език с вкус на череша и чисти, пластмасови контейнерчета за тях с логото на Цитромакс, естествено в пурпурен цвят, за да ги раздаваме във всеки офис.
Да, но както всяка друга идея на маркетинговия екип, и тази беше едва наполовина успешна. Шпатулките идваха отделно от контейнерчетата, което означаваше, че някой трябва да сглобява комплекта. Никак не лесна задача. Изхвърлях промишлени количества шпатули, както правеха и колегите ми. Установих обаче, че контейнерите събират около килограм шоколадови бонбони „M & M’s“; оставени на работните плотове на сестрите, можех просто да ги пълня всеки път, когато посетях кабинета. Ако още бяха там.
Скоро след като пуснах в действие концепцията си за контейнерите, забелязах, че са започнали да изчезват от плотовете в един от най-големите центрове и три други кабинета, които посетих през онзи ден. Загадката с липсващите контейнери за „M & M’s“ ме гризеше и накрая попитах най-близко стоящия човек от персонала:
— Какво стана с контейнерите ми за „M & M’s“?
Още потръпвам от отговора:
— А, онези ли? Много са удобни да държим в тях клечките за уши.
Бях зашеметен, че любимите ми контейнерчета са заложници в баните из цяла Северна Индиана. Оказа се, че ценността им не се изчерпва с приспособленията за чистене на уши. Бяха чудесни и за складиране на памучни тампони. Започнах да лепя на контейнерите големи етикети НЕ ВЗИМАЙ, но някои все още продължаваха да изчезват. Опитах да спра с почерпките с „M & M’s“ в знак на протест, но това се оказа невъзможно. Неволно си бях създал сладкарски проблем: тези дами ме отъждествяваха с лакомствата — както с натуралните, така и с тези с фъстъци. Може и да не знаеха какви лекарства продавам, но дяволски добре знаеха, че съм онзи с бонбоните „M & M’s“.
— Здравейте! — любезно казвах аз, приближавайки се към гишето на регистратурата.
— Къде са? — питаше служителката, като протягаше едната си ръка, а с другата несъзнателно изтриваше слюнката, потекла съвсем според павловския рефлекс.
Буквално бях станал захарното татенце15. Шумоленето на торбичката с моите малки цветни „офис ключета“ караше жените да дотичват, а човекът с бонбоните „M & M’s“ обикновено отиваше да се срещне с някой доктор и така добре оправдаваше похарчените пари.
Най-голяма част от служебната ми сметка отиваше за офис обедите. Като новоназначен агент на Пфайзер си представях, че се боря с болестите, като доставям на лекарите и медицинските сестри важна информация, която да им помогне да спасяват животи. Не съм и предполагал, че три месеца по-късно щях да ръководя де факто фирма за кетъринг и че една от най-добре приетите ми блестящи идеи щеше да е пакетираният за вкъщи бяло-черен чийзкейк на Olive Garden.
15
Sugar daddy — от англ. език. Означава възрастен мъж, който покровителства млади девойки в замяна на сексуални услуги. — Б.ред.