— Мързеливец!
— Да не си на почасова работа?
Бедният човечец бързо се опитваше да се защити:
— Онази сутрин ми оперираха простатата! — но не се наблюдаваше видимо съчувствие.
На тези закоравели момчета терминът „болничен ден“ им бе напълно непознат.
„Посещаемостта“, т.е. броят на търговските посещения за един ден, бе важна тема в обсъжданията на всяка среща на дистрибутори, на която съм присъствал, и никой мениджър не проповядваше посещаемост, без да спомене демоните в зелени сака.
— Експертите правят средно по деветнайсет посещения на ден, а вие, момчета, ми казвате, че не можете да направите до десет?
Това, което мениджърите пропускаха, бяха различията между поколенията, които ни пречеха, или може би само на мен, да постигнем такава забележителна трудова производителност? Например един експерт от видеото ни убеждаваше да пропуснем обяда, „защото повечето лекари са по кабинетите си, за да оправят документацията си по време на обедната почивка и това е идеалното време да ги хванеш“. Когато председателят попита как решават въпроса с обяда, един спретнат, побелял господин отговори.
— Нося си ябълка.
Да си нося ябълка? Ако пропуснех обяда, кога щях да прочета спортната страница или да си подремна?
Безразлично към всички неудобства в начина ми на живот, ръководството на Пфайзер ни притискаше за новите дневни квоти от подписи. Търговските агенти, чиито продажби бяха малко и чиито подписи бяха под средния брой, бяха поканени да получат обратно автобиографиите си. Изправен пред само две възможности — да работя здраво, или да напусна, потърсих начини да излъжа системата. Слава богу, по нея имаше повече пукнатини, отколкото по някой стар тротоар.
Първата пукнатина ми показаха „момичетата от Калифорния“ и тя остана в арсенала ми от лъжи чак до последния ми ден като търговец на лекарства. Ех, момичетата от Калифорния! Те бяха нещо различно. Сред 150-те души, които се обучавахме заедно, тези четири се открояваха. Не само защото бяха умни, привлекателни и в средата на двайсетте, а и заради полите си. Благодарение на предпочитанията си към мормони и военни, Пфайзер бе попълнил редиците си с догматици, които имаха чувството, че Пат Бюканън23 би могъл да бъде още по-консервативен, и чиито скучни възгледи за подходящото облекло на работното място не бяха осъвременявани от времето, когато Айзенхауер бе напуснал кабинета си. Момичетата от Калифорния влязоха в този бастион на свободната мисъл и себеизразяване, предизвиквайки сензация.
— Тези поли в Калифорния ги смятат за дълги.
Отбелязвам си: да се преместя в Калифорния. Господ да ги благослови, тези дами, имаха смелост, нюх и непоносимост към упоритата работа. Станахме добри приятели.
Една вечер, беше четвъртък, говорех по телефона със Стефани и се оплаквах за големия брой подписи, които трябваше да събера на следващия ден, за да се покрия след цяла седмица мързел.
— Просто трябва да ги удвоиш — каза Стефани, сякаш това беше най-елементарната идея. Почувствал се като Уотсън, аз я попитах за какво говори.
— Иди при лекарите, които те харесват най-много и ги помоли да се подпишат на две-три места. Обясни им, че допълнителните подписи са за „черни дни“. Ако са поне малко готини, просто ще се засмеят и ще подпишат. След това разпредели броя на мострите между трите документа, за да не загубиш сметка за инвентара си.
Седнах на стола си с мисълта, че Индиана е на доста повече от три хиляди километра от Лос Анджелис. Веднага намерих списъка си с лекари и идентифицирах поне десет, които щяха да ми помогнат да наруша правилата по такъв приятен начин. Макар че съветът на Стефани не успя да намали притеснението ми, че на следващия ден трябва да се срещна с тринайсет лекари, той ми осигури начин никога повече да не изпадам в подобно положение. Използвайки нейния трик, през първата седмица от месеца можех да се видя с десетина лекари, но „в действителност“ до края на следващите три седмици щях да съм се срещнал с двайсет, двайсет и пет, или дори трийсет, в зависимост от това колко допълнителни документа съм ги помолил да подпишат.
23
Патрик Бюканън — американски политик и публицист, идеолог на крайнодясната фракция на Републиканската партия. — Б.пр.