— Момчета — казах — мисля, че мога да се справя с това.
През коктейлната част от вечерта всеки лекар бе поканен да се запише за участие в томболата, която щеше да се проведе след лекцията. Безплатна томбола? Хората напираха да се запишат. Любопитни каква ще бъде наградата, докторите сякаш не забелязваха, че подписват мострен формуляр. След вечеря изтеглих от купата две имена и кои мислите бяха победителите? Двамата най-добри хирурзи ортопеди в този град си отидоха с по една бутилка вино.
От нас се искаше да организираме поне една вечерна програма на месец, която обикновено включваше средно по десет лекари. За два часа „работа“, която се състоеше в пиене на безплатно вино, ядене на филе миньон, фамилиарничене с клиентите и опити да остана буден докато трае едночасовата лекция, аз си бях издействал най-малко два свободни дни за месеца. Ало, Юнайтед Еърлайнс?
Основното е, че незабелязано и за себе си, осъществих онова, което бе широко известно като работна програма „В-Ч, Д-Д“. Един приятел от конкурентна компания ми обясни, че „В-Ч, Д-Д“ означава „От вторник до четвъртък, от десет до два“. Макар да бях малко разочарован, че дневният ми режим бе толкова стандартен, че дори си имаше готово име, се почувствах по-спокоен като разбрах, че има и други като мен. Още повече че подобно на Том Круз в „Интервю с вампир“, имах нужда от протеже, с което да споделям тайните си; не за похищения и смучене на кръв, а за кръшкането. Търсенето не ми отне много време — той живееше в дома ми.
Майкъл от много време се опитваше да се уреди във фармацевтичните продажби, когато в края на лятото получи работата в Searle & Со. Ентусиазиран след триседмичното промиване на мозъци, т.е. обучението, той нямаше търпение да нахлуе в кардиологичните кабинети из Северна Индиана през първия си работен ден, който се случи да е понеделник. Беше мрачен, противен, махмурлийски понеделник, който дойде след футболния уикенд в Нотр Дам.
Макар че бе станал рано, за да натовари в колата си всички лекарства и мостри, които компанията му беше изпратила, процесът му отне доста повече време от предвиденото и той не успя да свърши до обяд. Току-що станал от леглото, казах на Майкъл да ми даде двайсетина минути да си взема душ и да си сложа костюма, и после ще го заведа на обяд в заведението на съквартиранта ни Стив, за да отпразнуваме първия му ден във фармацевтичната индустрия. След тостовете за бъдещите му успехи напуснахме кафето Лула, модерно кафене и място за сандвичи близо до университета Нотр Дам, и тръгнахме към вкъщи. Учудващо Стив също дойде с нас, оплаквайки се от симптоми на грип. Когато и тримата седнахме на канапето „само за минутка“, прелистих филмовата страница на местния вестник. Нищо интересно.
— Някой иска ли да гледаме филм? — попитах, отбелязвайки, че за краткия ни престой вкъщи, времето навън беше станало още по-лошо.
Стив поклати глава и каза, че трябва да оправи сметките на кафенето. Майкъл въобще не отговори.
— Човече — казах му, като се надявах да прозвучи съчувствено — какъв скапан ден да започнеш кариерата си. — Пауза. — Излезеш ли в ден като този, дъждът ще те намокри, панталонът на костюма ти ще стане на петна, а това би могло завинаги да съсипе кариерата на един търговски агент.
В дневната настъпи тишина точно навреме, за да чуем как първите капки дъжд потропват по покрива. Мъчително.
— Какво дават? — попита Майкъл.
Стив се изсмя:
— Толкова сте слабохарактерни.
Майкъл, Бог да го благослови, само вдигна рамене и грабна ключовете си. През онази нощ, след като се опитахме да убедим Стив, че филмът „Мъжът, който знаеше твърде малко“ с Бил Мъри всъщност се е оказал доста забавен, Стив каза, че е размишлявал върху трудовата ми етика, или по-точно върху липсата на такава.
— Колко пъти, Джемо, си ставал и си се приготвял за работа чак по обяд, а после си се връщал вкъщи веднага след като си се нахранил, без въобще да си се срещал с някакви лекари?
И двамата знаехме, че това е неловък въпрос. Стив внимателно ме изгледа с искрящи от очакване очи. Дори Майкъл сгъна вестника, за да види лицето ми. Започнах да броя, но упражнението се оказа тежко. Все едно да накараш Уилт Чембърлейн да назове по име всяка жена, с която някога е спал. В крайна сметка момчетата се отегчиха и ми казаха да спра, преди да съм стигнал до отговора. Стив поклати глава със смесица от благоговение и отвращение.