Осъзнавайки, че е по-сигурно да говоря колкото е възможно по-малко, просто вдигнах рамене.
— Но това — каза той, като посочи към масата — това е…
Той не можа да довърши изречението. На масата между нас лежеше кафява папка с моето име. В нея имаше многобройни схеми и графики, никоя от които не предизвика усмивка върху лицето на Брус.
Дистрибуторите имаха продажбени квоти за всяко от четирите си лекарства, всяка от които имаше различна тежест, т.е. значение, както в колежа, където половината от крайната оценка се определя от изпита накрая, а останалите 50% се разпределят между тестовете и участието в клас. Най-успешният продукт на нашия отдел — Цитромакс, запълваше квотата много повече от останалите. Добрите продажби на Цитромакс почти гарантираха успешна година, докато осъществяването на продажбите на Дифлукан, чийто пазарен потенциал и значение бяха минимални, не означаваше много.
— Това е недоразумение — успя накрая да обобщи той. — Умен и харесван мъж като теб, Джейми, трябва да бъде на върха, а ти дори не се приближаваш до него. Даже Джери те бие.
Ох! Да ми кажат, че Джери е по-добър дистрибутор от мен, бе все едно да обявят Ал Гор за по-харизматичен, Гилбърт Готфрид за по-красив и Роджър Еберт за по-атлетичен. Раздразнителен и странен човек, който учеше децата си да стрелят за забавление по катеричките в задния двор (сериозно, той ми разказа за това), Джери предизвикваше възгласа „Здравей, Нюман“26 от всеки член на нашия район. На всичкото отгоре, дори не можеше да разпознава традиционни американски мезета.
На вечерята по време на тридневната областна среща седнах с Брус и Кристи — жената от екипа ни, която се бе омъжила за натрапника от Федерал Експрес, и на масата ни за четирима остана едно свободно място. Докато трескаво махахме на Джак да заеме свободното място, Джери го забеляза и се пльосна там. След секунди той вече беше център на вниманието с истории за фермерския живот в Охайо, или където и да беше израснал. За щастие, монологът му бе прекъснат от пристигането на мечетата — пилешки хапки, пилешки крилца и начос. Щом Брус, Кристи и аз започнахме да похапваме, Джери въпросително се втренчи в една от поръчките ни.
— Какво е това? — попита той и посочи към чинията с начос, апетитно затрупан със сирене, сос, заквасена сметана, гуакамоле (авокадо, домати, лук и подправки), маслини и лук.
Ние — тримата земляни, се спогледахме. Шегува ли се? После Кристи каза:
— Джери, това са питки начос.
Той вдигна рамене:
— Никога преди не съм виждал. Трябва да кажа на жена си за тях.
— Джери — казах му — трябва да забравиш Пондероса27, човече.
И така, изказването, че продажбите на Джери са по-добри от моите, бе хитър ход от страна на Брус. Почувствах се като Джон Ловиц, изпълняващ ролята на Майкъл Дукакис в скеча — пародия на дебата му с Джордж Буш през 1988 година в предаването „На живо в събота вечер“: „Не вярвам да изгубя от този човек“. Бях жегнат, но това не ме накара да скоча от стола, хукна към колата и да посетя десетина доктори. Бе по-скоро като миниатюрно жило в кожата ми, като незначително възпаление, което накрая щеше да се превърне в гнойна инфекция.
Въпреки че пусна „бомбата Джери“, Брус не се размекна, продължи остро да критикува представянето ми в продажбите.
— Точно по средата си по продажби на Цитромакс, Зиртек, Золофт и други лекарства като цяло, но си номер едно по продажби на Дифлукан. Каква е тайната? — попита Брус със силно забележим сарказъм.
Станах да донеса по още едно питие.
Всъщност, не че му го казах, но не се справях чак толкова зле. Представянето ми сигурно отчайваше Брус, но не бях заплашен от уволнение или от включване в „програма за развитие“, което беше и първата стъпка към изгонването. Крайната цел в продажбите е да изпълниш квотата си, което означава, че трябва на 100% да постигнеш онова, което компанията ти е определила в началото на годината. Бройката беше изчислена според значението, отдавано на различните лекарства от нашия отдел; когато към посредствените ми продажби на Цитромакс, Зиртек и Золофт се добавеха високите ми постижения в продажбите на Дифлукан, процентите излизаха повече от сто, което пък означаваше, че съм си свършил работата. Не много добре, но достатъчно добре за мен. Брус искаше да съм като Аби Фроман, Кралят на колбасите от Чикаго, но аз се виждах повече като Ферис28.
28
Герой от американската комедия за тийнейджъри „Ферис Бюлер си взима почивен ден“. — Б.пр.