Не мисля, че на Брус някога му бе хрумвало да настоява да ме повишат извън неговия район. Навярно, наблюдавайки като цяло посредственото ми представяне, се бе примирил с факта, че ще е залепен за мен докато повишат него. Но щом веднъж му споменах нелепото си убеждение, че съм готов да се движа нагоре по стълбата на кариерното развитие, превръщането ми в нечий друг проблем стана главен приоритет за него.
Първата ми възможност за повишение дойде през 1997 година. В Детройт се откри място в Отдела по невробиология (посещения при психиатри) и Брус убеди местния областен мениджър Боб Кели да не търси повече — Джейми Райди бе човекът за тази работа.
Тъй като мениджърите рутинно се срещаха с бъдещите си служители, Боб се срещна с мен в Саут Бенд, за да провери стила ми на продажби и другите ми умения. Съответно планирах срещи с лекари, които ме харесваха и винаги разговаряха с мен по няколко минути. Сутринта мина изключително добре, макар че се надявах Боб да не е забелязал как някои доктори изразиха изненада, че аз наистина обсъждам лекарствата, за разлика от пълното ми безхаберие в Нотр Дам. После отидохме в „Чили’с“, за да обядваме и да обсъдим бъдещето ми. Пфайзер учеше мениджърите си, че историята на предишните продажби е най-добрият индикатор за бъдещия търговски успех на дистрибутора, така че когато Боб ми поиска копие от статистиката на продажбите ми за всяка една година в компанията, усетих как бъдещето ми с него се изпарява. Опитвах се безгрижно да ям пържени картофки с лют сос докато той четеше, но колкото повече напредваше със страницата, толкова повече веждите му се сбърчваха. Когато свърши, поклати глава:
— Знаеш ли, Джейми — започна той раздразнено — казах на Брус, че ще дойда тук да те видя, защото той ме увери, че си топ дистрибутор. Мисля, че ще се наложи да проведа малък разговор с него, когато се върна.
В края на обяда открих, че Боб също е бил военен офицер. Нямаше съмнение, че бе надушил плана на Брус.
Нямах какво да губя и обясних на Боб, че бях пропилял първата си година извън армията, водейки безгрижен живот в света на цивилните, но сега съм се ентусиазирал, видял съм грешките си и съм решил да предприема кардинални мерки, за да ги преодолея. Посочих, че за последните два месеца бях приключил сред първите двама по дневен брой на търговските посещения в нашия район и че цифрите за продажбите ми вървяха в положителна посока за последните три месеца. Уверих Боб, че съм нов човек, активизирана машина за продажби, и той започна да се връзва. Сподели с мен концепцията си за управление и ми обясни, че е заимствал основно от книгата на Фил Джаксън „Свещени обръчи“, където са описани опитите му да привлече супер талантливи играчи, например Майкъл Джордан, фокусирайки се върху усъвършенстването на отбора. През целия си живот бях играл отборни спортове и дадох няколко примера за способността си да цъфтя в колективна атмосфера.
Колкото повече говорех, толкова повече очите на Боб засияваха и толкова повече той се навеждаше към мен. Той ми вярваше, и което бе още по-важно, искаше да ми вярва.
После внезапно лицето му помръкна, той взе страниците с данните за продажбите ми и като направи гримаса, поклати глава. След това чу още изказвания от сорта на „Зная, че сега всичко ще бъде страхотно“ и блясъкът в очите му се върна. Изражението на лицето му се сменяше ту с едното, ту с другото, сякаш ангелът и дяволът от „Животинска къща“29 седяха на раменете му и го убеждаваха. Най-после приключи.
— Мисля, че би бил чудесен в тази работа, Джейми, и бих искал да работиш за мен — каза той, като кимна. — Но при тези лоши резултати няма начин шефът ми (регионален мениджър като онзи бивш морски офицер, който първоначално ме интервюира) да се заинтересува от теб, камо ли да те интервюира.
Боб ме насърчи да „горя“ и каза, че не би имало проблем да ме повиши, ако постигна прилично ниво на продажби. Докато го карах към колата му, той видя книжарница „Бордърс“ и ме помоли да спра. След няколко минути се върна със „Свещени обръчи“.