— Прочети я — каза Боб — и ще поговорим за нея следващия път, когато те интервюирам.
Няколко седмици по-късно по време на един полет забравих книгата в джоба на седалката пред мен, но, за щастие, с Боб повече не се видяхме. Никога не си купих друга.
Като цяло мисля, че денят мина изключително добре. Исках не толкова да бъда повишен в Детройт, колкото да бъда повишен въобще. Интересно как ли щях да реагирам, ако бях получил работата и се бях преместил в Моторния град. Научих също, че теорията на шефа ми за трудовата активност и доверието, което тя изгражда към дистрибутора в по-слаби откъм продажби години, въобще не е вярна.
Брус бе обяснил:
— Добрите резултати опрощават множество грехове. Когато сте номер едно, никой не се интересува колко подписа вземате на ден. Но когато сте провалилият се последен, трябва да покажете, че преодолявате провала си. Винаги може да обвините за лошите продажби неща извън вашия контрол — например че най-голямата здравноосигурителна организация в щата не покрива вашите лекарства, но трябва да се уверите, че онова, което е под ваш контрол, като подписите за деня и броят на проведените от вас вечерни програми, е на ниво.
На Боб му се искаше да вярва, че горя, че събирам повече подписи от всеки друг, но шейсет дни на доказване не бяха достатъчни; трябваше да поддържам нивото си поне един семестър. Последно, но най-важно бе, че видях отблизо как хората искат да наемат някой, когото харесват, и колкото повече те харесват, толкова повече искат да ти дадат шанс. Ето къде се криеше най-добрата ми възможност. За да се стигне до събеседване за повишение, шефът на дистрибутора и шефът на шефа му трябваше официално да обявят подкрепата си и по този начин се създаваше филтрираща система; просто нямаше как някой неудачник да се добере до събеседване за която и да е длъжност. По тази причина мениджърите провеждаха интервютата си, водени от убеждението, че всички кандидати са стабилни. Фактът, че бях интервюиран, означаваше на първо място, че подлежах на повишение. Боб отказа да ме включи в по-нататъшните събеседвания, защото знаеше, че регионалният му мениджър щеше да го смъмри, задето е препоръчал кандидат с безобразни продажби и трудова активност. Но докато резултатите ми бяха задоволителни, трябваше само да накарам интервюиращите да ме харесат.
Не се наложи да чакам дълго до следващата възможност. През декември 1997 тръгнаха слухове, че ще има събеседвания за новия Отдел по урология — същия, който щеше да продава Виагра. Не бях твърде запознат с лекарството за еректилна дисфункция, но това нямаше значение. Беше ме грижа единствено за повишението, а създаването на нов отдел драматично увеличаваше шансовете ми. Обадих се на Брус.
— Нищо не съм чул, Джейми — каза ми той леко стреснат.
Имам шанс да се отърва от това момче, а съм проспал тази възможност? Час по-късно той се обади, за да ми каже, че се е свързал с мениджъра човешки ресурси.
— Съгласен си да отидеш навсякъде, нали?
Поначало си бях напълно мобилен, но нещо се бе променило след събеседването с Боб през септември. Макар че не бях получил работата, макар че не бях получил дори и предложение, аз се почувствах окуражен, тъй като по-скоро бях страхотният кандидат, който държи всички козове, отколкото мързеливецът, който щеше да е щастлив дори ако само бъде забелязан.
— Не, интересувам се само за Денвър или Сан Франциско — казах аз безстрастно на Брус.
Той не се опита да скрие изненадата си и предложи, като на човек класиран във втората половина на националната листа, да поразширя списъка си. Отказах.
Брус ми се обади отново, за да ми каже, че събеседванията ще се проведат във Вашингтон, окръг Колумбия, в края на следващата седмица и че е уредил едно за мен.
— Има ли места в Сан Франциско или Денвър? — попитах аз така, сякаш съм Норма Дезмънд30, която се моли на Сесил Демил31.
Брус тревожно въздъхна. Мястото в Денвър вече било заето, но в Сан Франциско все още било свободно.
За всеки кандидат бяха уговорени по две събеседвания — с бъдещия му областен мениджър и с помощник регионалния мениджър (позиция под областния мениджър, но над търговския агент, нещо като адютанта при военните). Ако и двамата гласуваха положително, кандидатът отиваше на среща с регионалния мениджър. По-късно тримата щяха да се съберат, за да решат кои кандидати искат да вземат и кои — не.
Първото ми събеседване започна в девет и беше с Джаки, областен мениджър, отговарящ за Тихоокеанското северозападно крайбрежие. Тъй като не бях свикнал да ставам толкова рано, си нагласих алармата за седем и един час се упражнявах, за да пораздвижа кръвта си.