— Не зная, докторе — отговарях аз, с надеждата да предизвикам страх в загубилото му нормалния си ритъм сърце.
Лекарите обичат изненадите не по-малко от телефонните обаждания на разгневени пациенти. Един неуспешен опит с половин таблетка Виагра би предизвикал и двете.
По-късно се сдобих с по-добър отговор, базиран на „науката“, от д-р Глоув — национално известен уролог и поддръжник на Виагра. След като бе спечелил 1500 долара, за да пропагандира чудесата на витамин B пред сбирка на лекарската общност, го закарах на летището за следващата спирка от обиколката му по Източното крайбрежие. Докато чакахме полета му, пийнахме в един бар и аз го попитах как той би се справил с проблема с разделянето на таблетките.
Разклащайки леда в чашата си със скоч, той за момент се замисли върху въпроса ми.
— Кажи им, че хапчето Виагра е покрито с тънък слой филм — което си беше истина — и че този филм е ключът към абсорбирането.
Имаше предвид степента, в която лекарството се абсорбираше в кръвообращението.
— Кажи им, че не знаем какво може да се случи със степента на абсорбиране, когато филмът е нарушен.
Какъв великолепен довод, помислих си, докато той довършваше питието си.
— Ако нормално отнема шейсет минути да подейства на някой пациент, може би ще отнеме само петнайсет, ако таблетката бъде срязана на две; а може би — два часа. Така да се каже, това би нарушило планираното от нашия човек време, а има и вероятност таблетката въобще да не подейства.
Попитах го дали е вярно.
— Проклет да съм, ако знам! — засмя се той и направи знак на бармана за по още едно питие. — Но звучи добре, нали?
Така започнах да се измъквам чрез нарушаването на повърхностния филмов слой. Наистина действаше, докато един следобед попаднах в урологичен кабинет на юг от Фресно. Сестрата веднага ми сподели, че докторът съветва всичките си пациенти да не режат таблетката „заради казаното от Джак“. Вдигнах вежди. Джак беше динозавър — почти двайсет години в компанията, и пропагандатор на Библията; тези неща го правеха да изглежда странен в очите ми.
— Страхотно. Какво точно е казал Джак? — попитах аз с нервна усмивка. В този момент докторът излезе от кабинета си.
— Каза, че виаграта всъщност се намира в едната страна на таблетката и няма начин да се разбере в коя точно, така че всеки, който среже таблетката, може и да не получи лекарството, а само синия прах за пълнеж.
Син прах за пълнеж! Май бях подценил чувството за хумор на добрия стар Джак! Засмях се:
— Добро попадение! — признах аз и намигнах на доктора, за да му покажа, че съм разбрал шегата. Само дето никой друг не се засмя.
— Искате да кажете, че не е вярно? — раздразнено попита той.
— Знаете ли, докторе, Джак е в Пфайзер много по-отдавна от мен. Той познава милиони хора в главното управление в Ню Йорк — учени, изследователи и така нататък, и за мен въобще не е изненадващо, че знае нещо, което аз не знам. Всъщност, ще му се обадя да се осведомя за това, защото подобно нещо трябва да бъде казано и на останалите от моите лекари.
Той кимна утвърдително:
— Звучи разумно.
Олеле. Лъжа ли беше? Да. Изпълних ли задачата си? Да. Здравей, Макиавели.
След като налучкаха препоръчителната начална доза, гениите от щабквартирата се издъниха с отговора на втория въпрос на уролозите: „На кого не мога да предписвам Виагра“.
Историята е показала, че отговорът на този въпрос би могъл да бъде: хора, приемащи нитратни препарати; хора, които са имали сърдечни пристъпи и хора, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще получат сърдечен пристъп. Добавянето на „затлъстели“ към списъка също не би било лоша идея.
Разбира се, нямаше подобен отговор. Единствените хора, за които се споменаваше, че не трябва да вземат Виагра, бяха онези, „които са имали предишни оплаквания от Виагра“. Това изречение, което може да се намери във всяка листовка за всяко едно лекарство на пазара, винаги ме изумяваше. Имам предвид, как някой би могъл да има предишни оплаквания от лекарство, което никога преди не е вземал?
Все пак в листовката имаше предупреждение, от което ставаше пределно ясно, че при хората, вземащи нитратни препарати (клас лекарства, често използвани за предотвратяване на вторични сърдечни пристъпи; много хора държаха на ключодържателите си цилиндърчета с нитроглицерин), имаше значителен риск от странични ефекти, свързани със сърдечно-съдовата система. При повечето пациенти Виагра предизвикваше спадане на кръвното налягане. При пациентите, пиещи нитратни препарати, синергичният ефект от взаимодействието между двете лекарства причиняваше внезапен и значителен спад на кръвното налягане, чийто резултат често беше тежка криза. Предупреждението бе ясно формулирано, но всеобщо пренебрегвано. За жалост, предупреждението на листовката приличаше на жълтата светлина на светофара на някое кръстовище — и двете бяха лесни за пренебрегване, и повечето хора правеха точно това.