Выбрать главу

Но хората все още продължаваха да прииждат в кабинетите и да казват на лекарите:

— Да умреш, докато си „на седлото“… Какъв по-добър начин да си отидеш!

Единайсета глава

Планетата Виагра

Като изключим вероятната смърт, другите странични ефекти не изглеждаха чак толкова страшни. Главоболието (16%), зачервяването (9%) и гаденето (6%) бяха най-често срещаните неприятни ефекти, но те не интересуваха никого. Страничният ефект обаче, за който всички уролози искаха да чуят, беше синьо-зеленото зрително замъгляване, което засягаше 3% от пациентите. Изследователите заключиха, че виаграта има слаб афинитет към фосфодиестераза-6 — ензим, който се среща в ретината. Още веднъж бяхме изправени пред поток от възражения, свързани най-вече с това, че шофьорите бъркаха червената светлина на светофара със зелена и причиняваха произшествия.

Уролозите смятаха, че това е най-смущаващият страничен ефект.

— Заслепяващо! — възкликна един лекар, който бе ходил в колеж през 60-те, и тази дума бе повторена навред из урологичните кабинети на моя територия.

— Ще стане голям хит сред почитателите на „Грейтфул Дед“42 — казах на групичка скептични сестри и лекари, и те избухнаха в смях.

Лекарите не искаха пациентите да им се обаждат, но страничните ефекти на лекарствата често предизвикваха подобни обаждания. Така неприятните прегледи бяха сведени до минимум, защото докторите бяха по-склонни да предписват лекарства, които правеха обажданията на пациентите по-малко вероятни. В случая с Виагра обаче, всички уролози искаха да прегледат пациент, който вижда в синьо-зелен оттенък.

Три месеца след лансирането на Виагра, докато проверявах гласовата си поща, чух:

— Джейми, имам такъв пациент! Човек, който вижда в зелено. Толкова е хубаво!

Подобно нещо никога не ми се беше случвало с диарията.

Синьо-зелената замъгленост не бе единственият страничен ефект, който провокираше нестандартни разговори. Един път при първото си посещение за деня влязох в любимия си кабинет. Като цяло, лекарите предпочитат дистрибуторите да не са първото нещо, което виждат сутрин, защото тези посещения разстройват подготовката за дневния прием на пациенти. (Възвърнал предишната си ненавист към ставането преди десет сутринта, аз обикновено проявявах уважение към подобни желания. В онзи случай обаче имах билети за ранния мач на Сан Франциско Джайънтс и трябваше да направя няколко посещения, за да бъда навреме за началото му в 1:05 следобед.) Липсата на пациенти правеше ранната утрин идеално време за посещения, докато лекарите и медицинските сестри все още не бяха затънали с работа в стаите за прегледи. Да намериш кабинети, в които позволяват непланирани посещения, беше трудно, но тукашната групичка ми осигуряваше свободен достъп. Знаех, че ще се зарадват да ме видят и да поговорим.

Когато отворих вратата, гласове и смях се разнесоха откъм кабинета между стените на празната чакалня. Щом ме видяха, хората от персонала веднага прекратиха разговорите и внезапно се заеха с важна бумащина. Опитах се да установя зрителен контакт с рецепционистката, но тя избегна погледа ми. Момичетата обикновено ме посрещаха, сякаш бях Норм от „Бар Наздраве“. Нещо ставаше.

С пресилено подозрителен глас попитах:

— С какво се занимавате, дами?

Неспособни повече да се сдържат, трите сестри и рецепционистката избухнаха в смях. Докато се кикотеха всички се изчервиха, но Карли изглеждаше сякаш са покрили лицето и шията й с червен коледен чорап. Странно, но след няколко минути разговор цветът й още не бе избледнял. Объркан, накрая попитах за източника на това оцветяване.

— Би трябвало да знаеш, Джейми! — издрънка една от тях, предизвиквайки лавина от истерия.

Когато накрая разбрах, шокът ме бе превърнал в най-доброто въплъщение на Маколи Кълкин от „Сам вкъщи“. Карли бе взела Виагра.

Подтиквани от разочарование в работата, три от медицинските сестри бяха решили да проведат свое собствено малко проучване на лекарството. Разбира се, от чист интерес към медицинското изследване. Предния ден сестрите отказали на многобройни молби от жени да им бъде предписана Виагра. Сестрите бяха станали сестри, защото имаха естественото желание да помагат на хората, а казването на „не“ отново и отново не задоволяваше тази нужда. Не след дълго те вече били ядосани.

вернуться

42

Grateful Dead — букв. Благодарният мъртвец, американска рокгрупа, създадена през 1965 г. в Сан Франциско. — Б.пр.