Выбрать главу

Налагаше се подобни коментари да ми бъдат препредавани, тъй като аз лично не ги бях чул. Пък и как ли бих могъл, след като никога не говорех с лошите момчета? Или сте от моя екип, или не сте; или допринасяте за синята кръв на Пфайзер, или не. Просто не разбирах желанието да бъдеш приятел с някой, който се опитва да направи пари, като ги отмъкне от моя портфейл, или дори по-лошо, като ме победи в нещо. Съвсем малко от колегите ми споделяха моята гледна точка относно побратимяването с врага и доста често срещите ми за обяд биваха прекъснати от някой, който завърташе очи, докато казваше:

— Джейми, нали познаваш дистрибутора на Рош! О, забравих. Ти не говориш с лошите.

(Случваше се и да наруша правилото, ако се налагаше да се сдобия с жизненоважна стратегическа информация от някой конкурент, особено ако се окажеше привлекателна и необвързана жена).

За мой ужас, колегите ми не ограничаваха контактите си с ХНП (Хора-не-от-_Пфайзер_), при случайни срещи на паркинга или в чакалнята. Всъщност, много дистрибутори даже си прекарваха времето заедно. В повечето градове човек дори би могъл да открие място с „Щастлив час за дистрибутори“, където, както ми бяха казали, всякакви фармацевтични разговори били забранени, за да може кучетата и котките да се опознаят по-добре. Това ме побъркваше. Имам предвид, след като вече бях наясно, че дистрибуторът на Биаксин е задник и омразата ми към него нарастваше, защо после трябваше да му съчувствам при откритието, че жена му е с парализирани ръце и крака и все пак успява да се грижи за семейство със седем слепи деца? Накратко, конкурентните агенти бяха мошеници и лъжци, или най-малкото тъпаци, които мислеха, че техните лекарства са по-добри от моите, а аз не бих разчитал на това.

Омразата ми към Абот Лабс и техните представители на Биаксин тръгна още от въвеждащото обучение, благодарение на блестящо свършеното промиване на мозъци. Бях принуден да запаметя пет ключови предимства на Цитромакс пред Биаксин — по-ранен антибиотик от същия клас, не можех да проумея как някой лекар изобщо би използвал Биаксин. Всъщност, до ден-днешен не мога да измисля причина. Все още много лекари предписваха Биаксин, защото мислеха, че е по-ефективен при лечение на ушни инфекции. Откъде бе дошло това фалшиво впечатление? Разбира се, че от разпространителите на Абот.

Без да го подкрепят с данни, тези папагали просто отново и отново повтаряха:

— Биаксин е по-мощен! Биаксин е по-ефективен!

И това действаше. Ние, от своя страна, продължавахме да казваме:

— Цитромакс е с вкус на череша и се пие само веднъж дневно!

Научихме по трудния начин, че лекарите държат повече на ефикасността, отколкото на удобството. Неприятно ми бе да призная, че пазарните стратези на Абот са по-умни от нашите и че аз не съм бил достатъчно умен, за да го осъзная. Не бе трудно да пренасоча горчивината си от Пфайзер и мен самия към общия враг. Една легендарна история бетонира омразата ми завинаги.

Разпространителите на фармацевтични продукти следваха известен брой неписани правила, или един вид професионална благовъзпитаност, чиято цел бе да се поддържа здравословна атмосфера за всички, включително за другите дистрибутори, лекарите и сестрите. Номер едно гласеше: Дистрибуторите не трябва да се опитват да се върнат отново в кабинета, ако там вече е влязъл друг дистрибутор. Непосредствено след него идваше и: Дистрибуторът не трябва да злослови по адрес на продукт на конкуренцията.

Една история бързо се разпространи чрез гласовата поща и телефонните обаждания. Областните мениджъри я повтаряха на областните събирания, което й придаваше сила и достоверност. Нито веднъж не се бях усъмнил в истинността й, докато не се заех с написването на тази книга. Предполагам, че когато искаш да повярваш в нещо, което е достатъчно лошо, просто е лесно да го направиш.

Някакъв лекар интернист от югоизтока седял на стола в кабинета си, когато се отбил дистрибуторът на Биаксин. Докторът му махнал да влезе. Човекът се приближил и тръснал някакъв предмет върху бюрото. Лекарят го взел и видял, че е играчка — жабата Кърмит. Попитал какво е това.

— Знаете ли, докторе, че Джим Хенсън е вземал Цитромакс за пневмония, точно преди да умре? — лекарят не знаел това. — Ако не искате да се случи и с вашите пациенти, уверете се, че първо сте изписали Биаксин.

Според слуховете, обиден от този подход лекарят изхвърлил дистрибутора и му забранил да стъпва в неговия кабинет. Нямаше значение. Чертата беше безвъзвратно прекрачена. На разпространителите на Биаксин не им беше чиста работата.