— О, човекът с виаграта! — каза той. — Как върви?
Искаше ми се да му отговоря:
— Имаш предвид как вървят продажбите на най-популярното лекарство в световната история ли, тъпако?
Аз обаче реших да му пробутам предимството на съмнението и глуповато вдигнах рамене:
— Луда работа.
Той кимна, с което мълчаливо ме увери, че е очаквал точно това.
— Мисля, че това ще помогне на всички ни.
Попитах го кое ще помогне на всички ни.
— Шумотевицата около Виагра — раздразнено ми отговори той.
Със същия успех би могъл да се върне в четвърти клас и да каже:
— Не, госпожо.
Поисках от този двойник на Пат Райли по-нататъшно разяснение. С дълбока въздишка той се опита да обясни:
— Ето: все повече и повече хора изпробват Виагра, но статистиката ще покаже, че тя не действа при всеки и тогава ще има повече мъже, които ще изпробват Мюс. Мисля, че нашите продажби също ще скочат.
След като достигнаха 130 милиона долара през 1997, продажбите на Мюс се сринаха до 59 милиона долара през 1998 и накрая паднаха до 20 милиона долара през 2002.
Година по-късно срещнах дистрибутор на Мюс с по-реалистични виждания. Докато се наслаждавах на коктейла си на една венчавка в Сан Франциско, забелязах много сладка азиатка с къса рокля в другия край на стаята. Отбелязах си наум да поразпитам за нея Грег, младоженеца. По-късно същата вечер усетих как някой здраво ме перна по ръката. Допуснах, че някой прекалил с алкохола приятел ме е удостоил със свръхентусиазиран поздрав и усмихнат се обърнах, за да открия, че много сладката азиатка в къса рокля се е втренчила в мен, но без усмивка. В ръката й се люлееше чаша шардоне и със сигурност не й беше първата.
— Благодаря, че ме остави без работа! — тросна ми се тя.
Моля?
Оказа се, че е братовчедка на младоженеца. Обясни ми, че продава Мюс, тоест че го е продавала, докато бумът на Виагра не я бе принудил да си търси работа другаде. По-късно тя отклони поканата ми за танц.
Дванайсета глава
Сексът продава
Знойните момичета пласират продукта. Това е природен закон, същия като: ниските мъже стават по-добри жокеи. Не данните за продажбите или шумотевицата в медиите демонстрираха най-добре как Виагра бе завладяла пазара, а невъзможността на братовчедката на Грег да продава Мюс. Фактът, че привлекателна дистрибуторка развяваше белия флаг пред по-висшето лекарство, бе забележителен.
Във фармацевтичния свят мъжете и жените непрекъснато водеха дебати дали е по-добре да си мъж или жена. Мъжете спореха, че ако имат избор, докторите винаги биха предпочели да говорят с дистрибутор с пола. Макар че признаваха истинността на тази гледна точка, дамите, разбираемо засегнати, че успехът им се приписва като резултат на нещо външно, а не на тяхната интелигентност, лични качества и стратегия, настояваха, че мъжете имат огромно предимство в достъпа си до лекарите, защото рецепционистките и сестрите предпочитат да говорят с агенти — мъже, а не с привлекателни жени, на които завиждат. Аз лично разбирам и двете страни в тази дискусия и възползвайки се от предимството на закъснялата преценка обективно мога да кажа, че женската гледна точка беше глупава.
Несъмнено, медицинските сестри харесваха мъжете агенти, защото ние не бяхме заплаха за тях и те можеха да флиртуват с нас. Но дори старшата сестра да ме обожаваше и да ми осигуряваше достъп, когато и да отидех, това не ми гарантираше, че лекарят ще зареже всичко, за да говори с мен. От друга страна, колкото и някоя „пазителка на портите“ да не харесваше определена дистрибуторка, ако докторът бе дал да се разбере, че Тами винаги е добре дошла, на Тами винаги щеше да й бъде позволено да влезе в бек офиса. Хората са били изгаряни и за не толкова сериозни грешки като предпазването на хирурга ортопед от месечното му заиграване с дистрибуторката на Целебрекс. Жените имаха на своя страна първичния мъжки инстинкт; независимо от това, как вървят планираните прегледи или колко напрегнат е денят, лекарят — мъж, движен от инстинктивното си желание за възпроизводство, с готовност щеше да обърне внимание на лекия полъх на парфюм или на погледа на някое хубаво момиче.
Виждал съм мъже, които претърпяваха пълна личностна промяна в присъствието на търговски агенти — жени. На влизане в един педиатричен кабинет в Гошен, Индиана, с необичайно намръщено изражение потропах да изтърся снега от обувките си. Времето не беше причината за киселото ми настроение. Докторът, когото се опитвах да посетя, бе костелив орех, добре известен с равнодушието си към хумора и проницателните коментари за тежките неволи в Нотр Дам, и рядко се срещаше с дистрибутори. Бях карал трийсет мили в снега, а вероятно дори нямаше да се срещна с човека; но даже и да успеех да се срещна с него, преживяването нямаше да бъде от най-приятните. Открих го вътре в чакалнята, застанал пред гишето за записвания — необичайно място за мъж, който обикновено се затваряше в кабинета си, когато нямаше пациенти. Още по-странно бе, че докторът — менонит (разбирай „дебил“), когото никога не бях виждал да се усмихва, сърдечно се смееше. В жизнерадостния му смях му пригласяше дистрибуторката на Цефзил — готина брюнетка с кръшно тяло, чийто гръб той разтриваше. Най-близкото подобно на разтриване на гърба преживяване, което някога бях имал в кариерата си, бе, когато един ядосан алерголог ми показа вратата. Набързо изхвърчах и сякаш никой не забеляза.