Другарчето му Дъг бе оставило жена си вкъщи, за да побеседва с Човека-Виагра. Никой не си даваше труда да представя мъжете един на друг. Дъг ми пусна глуповата усмивка, последвана от:
— Така-а-а…
Отвърнах с усмивка и свиване на рамене, сякаш казвайки „Шантаво, а?“, след което и двамата се отпуснахме.
— Как действа? — изненадващо ме попита той.
Мислех, че само учените ги е грижа как действа, но бързо разбрах, че всеки бе заинтересован от механизма на действие на Виагра. Никога и на никого не му беше пукало как действа един антихистаминов препарат. За щастие, открих спортна метафора, която ми даваше сигурност, че момчетата щяха да вдянат.
— Добре, получаването на ерекция в известен смисъл е като футболната игра. Имаш нападение и отбрана. Нападателят се опитва да навлезе в крайната зона, но отбраната има страхотен защитник, който успява всеки път да осуети това. И така, мъжът получава ерекция, когато мозъкът изпрати сигнали, че е сексуално възбуден. Когато това се случи, на мъж с нормална еректилна функция азотният оксид — нападателят, нахлува в пениса и стимулира кръвния поток, което предизвиква ерекция. С други думи, има тъчдаун. При мъж с еректилна дисфункция обаче защитникът — фосфодиестераза-5, спира азотния оксид. Тук се намесва Виагра. Виагра блокира взаимодействието на фосфодиестераза-5 с азотния оксид. Така че Виагра е като централен нападател, който неутрализира фосфодиестераза-5, за да не се бори с азотния оксид и това ни позволява да отбележим тъчдаун.
Дъг, Майк, Рон и приятелите им кимнаха и се усмихнаха. Всички обичаха националния отбор, но един задоволителен отговор не бе достатъчен за масите. Те имаха много въпроси; много повече въпроси.
През онази нощ всичките ми приятели, да не говорим пък за техните приятели, ме помолиха да пробват Виагра. Яростно поклащах глава в отговор на всяка от молбите. Последното, от което имах нужда, бе някой да се гътне от сърдечен удар, след като е изпил някоя от моите мостри, или да бъде арестуван за нещо с някоя от моите мостри в джоба.
— Не, не! — отговарях им. — Виагра не е за вас. Тя е предназначена за възрастни хора с еректилна дисфункция, не за двайсет и осем годишни младежи в перфектна форма.
Приятелчетата, които гледаха само да минат на следващото ниво, така да се каже, приемаха това обяснение и преминаваха към по-важни теми, като:
— Кое е онова пиленце там?
Един мъж обаче не се отказа толкова лесно. Главата му се въртеше като на квартален доносник, готов да даде сведения на ченгетата. Той се наведе към мен и прошепна:
— Понякога нещата се развиват не така, както би трябвало, нали?
Някога да ви е идвало наум, че може да са виновни тринайсетте шота „Йегермайстер“51?
За жалост, не всеки пропускаше по-голямата част от болезнените подробности. Друг един стигна дотам да разкрие със затормозяващи уточнения периодичните си пристъпи на еректилна дисфункция. Не помня как точно стигнахме до този разговор, но съм съвсем сигурен, че не съм му казал:
— Ей, защо не ми разкажеш за проблемите си с пениса?
Помня искрената тревога изписана на лицето му. Тогава май си помислих, че някой от родителите му е сериозно болен.
— Човече, вече цял месец нищо не се получава… Имам предвид… абсолютно нищо.
Нямах представа накъде бие, но заключих, че не се отнася за дебелото черво на баща му.
— Искам да кажа, че го правехме по два пъти на нощ и изведнъж — нищо! Нищо. Опитахме всичко. Приятелката ми каза: „Не мога да повярвам, че се случва“.
Ставаме двама, помислих примирил се, че ще прекарам живота си в импровизирано даване на съвети. Явно фактът, че всеки ден разговарях с уролози, създаваше у хората впечатлението, че и аз бях.
Мъжете бяха най-малкият ми проблем. Докато в началото на вечерта никоя от жените не задаваше въпроси и не правеше коментари, срамежливостта им изчезна с напредването на „щастливия час“. Макар че бях нервиран и леко смутен от дискусиите си с момчетата, безбройните им молби за мостри и личните им откровения бледнееха в сравнение с въпросите, отправени ми от момичетата, чието лукаво любопитство беше ненаситно. Майкъл помаха на две жени, блондинка и брюнетка, с които преди това бяхме вечеряли. Двете съквартирантки малко по малко ме откъснаха от групата. Когато шумът край бара нарасна, те започнаха да ме разпитват за удивителното хапче.
Отначало въпросите им бяха безобидни (Не е ли страхотно? Как действа?), но постепенно дамите станаха по-настоятелни и по-конкретни.