Нямаше как да влезеш в някой лекарски кабинет във Визалия или съседните градчета, без да си вземеш флаер. Нямаше начин да влезеш в някоя аптека и да не видиш плакат. Плакат, обявяващ събитието! Дори на бензиностанцията си взех листовка. Щеше да е толкова мащабно, че бяхме резервирали конферентната зала на „Холидей Ин“ и бяхме поръчали безалкохолни напитки и хапки за двеста души.
Когато пресметнахме крайната цена, която включваше и по 500 долара за всеки местен уролог и кардиолог, излезе, че сме похарчили почти три хиляди долара. Един господ знае колко часа труд са били изразходени за програмата на програмите. Половин час преди уреченото за започване време, един от новите дистрибутори огледа морето от празни столове, изпълващи конферентната зала, и попита:
— Каква ще стане, ако не стигнат местата?
Такова бе нивото ни на увереност!
За програмата дойдоха четирима души. Четирима! Греда. Греда. Двама възрастни господа дойдоха поотделно, седнаха един срещу друг от двете страни на пътеката и прекараха десет неловки минути в незначителни разговори. „Дошъл съм заради един приятел, който не може да го вдига.“ Почувствах се толкова зле заради тези хора. Можеше да се предположи, че те бяха очаквали да открият комфорт сред тълпата. За щастие посещаемостта се удвои с появата на една семейна двойка в средата на трийсетте. Като ги видяха, старците сякаш си помислиха „Случва се на мъже от всички възрасти“.
Накрая, двайсет минути по-късно, казахме на лекарите да започнат с речите си, но след не повече от пет минути семейната двойка стана и си излезе. Един колега хукна да ги гони, за да ги попита защо тръгват толкова рано. Те бяха очаквали час по сексуално образование, предназначен да възстанови тръпката в брака. Отидох в бара на хотела и си поръчах бира.
Поне никой не беше смъмрен. Точно това очаквахме да се случи — някой от Главното управление да ритне топката надолу по хълма, докато тя премаже бедничките работливи пчелички във Визалия. Не стана така. Мич ни обясни, че не би могло да се случи, защото ние бяхме направили всичко както трябва. Не бе наша вината, че никой не се бе появил. Слухът за катастрофата бързо се разнесе из страната и идеите за обществени програми изчезнаха. Хиляда и петстотин долара на посетител бе доста повече от приемливата за Пфайзер стойност от долар на участник.
Продажбите ми все още вървяха надолу. Всъщност, през втората година на Виагра бяха станали още по-зле и спаднаха до 84% от квотата. Отчаяно търсещ отговор, реших, че съм раздал прекалено много мостри и така съм намалил необходимостта уролозите да пишат рецепти. Щом средната стойност на брачните сексуални сношения в страната е шест пъти месечно (както ни бяха казали на една работна среща), заключих аз, и щом има пет 50-милиграмови таблетки в една опаковка с мостри, тогава аз ги раздавах на болшинството от хората безплатно. Така се роди бойкотът.
Напълно спрях да раздавам мостри Виагра. Разбира се, имах нужда от някакво обяснение, когато уролозите ми задаваха въпроси. Като клатех с възмущение глава, въздъхвах и простичко казвах:
— Производствени проблеми в Мемфис. — Казвах го така, сякаш този проблем възникваше всеки ден и непрекъснато се занимавах с него. — Някой е пресметнал неправилно и сега нямаме достатъчно мостри за юли. Да се надяваме, че ще ги изчислят правилно поне за август!
Учудващо, но „проблемът“ не бе решен почти до края на септември, който случайно се оказа и последният месец от годината ни за продажби. Много уролози не бяха никак щастливи от това. Всъщност няколко доктори дори ме навикаха. Един с добра интуиция ме нарече лъжец и каза, че сигурно съм ги скрил.
Бях метър и осемдесет и все пак трябваше да изпъна врат, за да го изгледам с възможно най-невярващия си поглед:
— Защо ми е да го правя, докторе? Какво мога да постигна, като ви ядосам?
Докато той гледаше надолу към мен осъзнах, че от всички уролози, които бих могъл да раздразня с бойкота си, този бе най-лошият; носеше се слух, че е заплашил „да сложи бомба“ в новия урологичен център, който група уролози от друг район планираха да построят в нашия град. В крайна сметка те решили да не разширяват практиката си.