За щастие, доктор Дейвид Банър66 нямаше отговор на въпроса ми защо ще искам да го ядосам, и го подмина. Както се оказа, аз също не получих отговор. Отговор на молитвите ми.
Освен да вбеси уролозите, бойкотът не направи нищо. Продажбите ми на Виагра оставаха относително ниски. Като казвам относително ниски, имам предвид, че никога не надминаваха 88% от квотата. Това ставаше проблематично, защото освен самочувствието ми страдаше и мобилността ми в кариерата.
В края на 1999 година успях да се изкача до №8 в националната листа по продажби на Целебрекс. Съчетано с позицията ми на №7 за Трован, това ме правеше един от тримата дистрибутори, класирани в топ 10 и за двете лекарства. Явно щеше да ми потрябва нов рафт в кабинета ми, за да подредя там всички награди, които ме очакваха, да не говорим, че щеше да се наложи да се обадя на фирмените стратези, защото със сигурност щях да бъда повишен извън Фармленд, САЩ.
Мич се върна от Флорида, от първата за годината среща на мениджърите, с обещание от шефа на Департамента за професионално обучение в Пфайзер, че ще ме имат предвид, ако се появят свободни места.
— Налетях на него в мъжката тоалетна — каза ми Мич със смесица от смущение и гордост — и когато споменах името ти той каза „Стига вече с този Джейми Райди! Ако още някой ми спомене името му, ще повърна. Ще го поканим на интервю“.
Исках да стана инструктор още от първия ден на обучението си в Пфайзер и сега щях да имам шанса наистина да го осъществя!
Но Мич не искаше да ме остави просто да се възползвам от шанса си. Искаше да направи така, че да бъде невъзможно да не ме повишат.
— Наистина трябва да вдигнеш продажбите си на Виагра, човече — каза ми той, очевидно надраснал, както повечето хора, занимаващи се с малкото синьо хапче, безбройните двусмислици, които лекарството създаваше.
Без проклятието си се класирах №1 в областта, №1 в западния регион и №1 в национален мащаб. С Виагра обаче бях съответно трети от петима, седми от двайсет и петима за региона и в първата четвъртина на националната листа. Добро, но не страхотно. А ти трябва страхотното, за да преминеш в отдела за обучение.
Винаги изпълнен с надежда, Мич ми каза:
— Ако можеш да вдигнеш класирането си при Виагра за региона (двайсет и втори от двайсет и пет) само с три пункта, ще бъдеш топ дистрибуторът на областта. Придвижиш ли се седем-осем места напред в регионалната класация, ще получиш НВП (наградата на вицепрезидента; най-елитната награда, която един дистрибутор би могъл да спечели; преди никога не бях обсъждал това с някой мениджър). Веднъж добавиш ли в автобиографията си НВП, Джейми, ще получиш каквото повишение си пожелаеш.
Освен че разбиваха надеждите ми за кариера, продажбите ми на Виагра се отразиха отрицателно и на семейния ми живот; баща ми започна да подозира, че нещата в Модесто не вървят чак толкова добре.
Баща ми обичаше да слуша за преживяванията ми около продажбите. Мисля, че му напомняха за него самия преди трийсет години в Ай Би Ем.
— Как е бизнесът? — бодро попита той.
Това всъщност означаваше:
— С колко надмина в продажбите другите от твоя екип?
Винаги се бях справял добре с продажбите поне на едно от лекарствата ми, така че се стараех да се фокусирам повече върху позитивното, отколкото да споделям с баща си докъде се простира посредствеността на най-голямото му дете. С други думи — лъжех го. Тази тактика действаше добре, докато ме повишиха. Изкачването ми по стълбицата бе създало у него фалшивото усещане, че побеждавам, но две години по-късно това впечатление бе на път да се промени.
Моят отговор на неговия въпрос никога не се променяше:
— Добре. Добре.
Казвах го с прекалено много ентусиазъм в първото „добре“, а второто го подхвърлях поради липса на нещо по-добро, което да кажа. Това означаваше:
— Отвратително, но не искам да си призная, татко.
Никога не разбрах дали той осъзнаваше, че се опитвах да избегна темата, но поне никога не задълбаваше.
От първия ден на витамин B баща ми не можеше да се насити на историите ми. Истински архив за шеги, той бързо запаметяваше всеки виц за Виагра, който някога е бил разказван. Със сигурност забавляваше приятелчетата си от Уолстрийт с последните изяви на Джейми в реалния свят и ги отегчаваше до смърт с уверенията, че съм подпалил света с продажбите си. После нещо се промени. Анекдотите вече не му стигаха, искаше ми и данни. Някъде към края на 1999 година той ме попита специално за продажбите ми на Виагра. Опитах да му пробутам дежурното „Добре. Добре“, но той ме прекъсна: