— Но, госпожо — запротестира едно дребно старче, в което Орвер разпозна г-н Кюрпип3, стария органист от църквата на крайбрежната улица, — но, госпожо…
— И вие свирите на орган! — възмути се хлебарката.
Господин Кюрпип се ядоса.
— Ще ви изпратя моя орган — каза той гордо и се отправи към изхода, но там се блъсна в Орвер и дъхът му секна.
— Следващият! — извика хлебарката.
— Искам един хляб — каза Орвер притеснен, като разтриваше корема си.
— Един хляб от два килограма за господин Латюил! — изкрещя хлебарката.
— Не! Не! — простена Орвер. — Едно малко хлебче!
— Простак! — каза хлебарката.
И се обърна към съпруга си:
— Виж, заеми се с него, Люсиен, дай му да разбере.
Косите на Орвер настръхнаха и той побягна с пълна пара направо през витрината. Но тя устоя.
Той заобиколи и най-после излезе. В хлебарницата оргията продължаваше. Калфата поемаше децата.
— Най-после! Пусто да остане! — ругаеше Орвер на тротоара. — Ами че аз имам право да избирам! Тая хлебарка, с нейната мутра…
После се сети за сладкарницата след моста. Сервитьорката беше седемнайсетгодишна, със сърцевидна уста и малка престилчица на баклавички… може би сега носеше само престилчицата…
Орвер тръгна с едри крачки към сладкарницата. Три пъти падна върху някакви преплетени тела, но не си направи труд да разгадава комбинациите им. Поне в единия случай бяха пет.
— Рим! — промърмори той. — Quo Vadis! Fabiola et cum spirituo tuo! Оргии! Ох!
Получил, вследствие на допира си с витрината, едно гълъбово яйце, от най-сполучливите, той разтриваше главата си. Ускори крачка, защото някакъв вътрешен глас, който бе негов, но се носеше далеч пред него, го подтикваше да стигне колкото може по-бързо.
Мислейки, че наближава целта, той се опита да се приближи към къщите, за да се ориентира по тях. Разпозна витрината на антикварната по завинтения кръгъл диск, който крепеше едно от счупените стъкла. Сладкарницата беше след две сгради.
Блъсна се в движение в някакво неподвижно тяло, обърнато с гръб към него. Изкрещя.
— Не се натискайте — каза един дебел глас — и намерете начин да махнете това от задника ми, иначе ще ме накарате да ви размажа мутрата…
— Ама… хм… какво си въобразявате — каза Орвер. Отдръпна се вляво, за да премине. Втори удар.
— Е, какво има — изрече друг мъжки глас.
— На опашката, като всички.
Избухна силен смях.
— А? — каза Орвер.
— Вие, разбира се, идвате за Нели — чу се глас.
— Да — измънка Орвер.
— Е, наредете се на опашката. Вече сме шейсет.
Орвер не отговори. Бе съкрушен.
Тръпна си, без да разбере дали тя е сложила престилчицата си на баклавички.
Зави по първата пряка вляво. Насреща му идваше някаква жена. Двамата паднаха на земята, седнаха.
— Извинете — каза Орвер.
— Вината е моя — отвърна. — Вие вървяхте вдясно.
— Мога ли да ви помогна да станете? — попита Орвер. — Нали сте сама?
— А вие? Нали няма да ми скочите петима или шестима?
— Наистина ли сте жена? — продължи Орвер.
— Вижте сам — каза тя.
Бяха се приближили един към друг и Орвер усети до бузата си дълги копринени коси. Бяха коленичили един срещу друг.
— Къде можем да бъдем на спокойствие? — попита той.
— По средата на улицата — отвърна жената.
Отидоха там, ориентирайки се по ръба на тротоара.
— Желая ви — каза Орвер.
— И аз — каза жената. — Името ми е…
Орвер я прекъсна.
— Все ми е едно. Не искам да знам нищо друго освен това, което ще узнаят ръцете и тялото ми.
— Вземете ме — каза жената.
— Вие естествено сте без дрехи — установи Орвер.
— И вие — каза тя.
Той легна до нея.
— Никой не ни гони — забеляза тя. — Започнете от краката и после нагоре.
Орвер беше шокиран. И го каза.
— По този начин ще ме опознаете — отвърна жената. — Разполагаме само, и вие го казахте, с кожата си като средство за проучване. Не забравяйте, че вече не се страхувам от погледа ви. За вашата еротична самостоятелност не може да става и дума. Да бъдем откровени и непосредствени.
— Добре говорите — каза Орвер.
— Чета „Ле тан модерн“4 — отвърна жената. — Хайде, побързайте да направите моето сексуално кръщение.
И Орвер го направи неколкократно и по различен начин. Тя притежаваше несъмнени способности, а и границите на възможностите са необятни, когато човек не се страхува, че ще запалят лампата. И в крайна сметка, това не изхабява. Познанията за два-три трика, които Орвер й даде, не бяха за пренебрегване, и неколкократното приложение на симетричното сливане породиха доверие в техните отношения.