— Мила Маргарет, не се натъжавай така. Знаеш, че не е добре за теб. — Жално хлипане се разнесе в стаята и Сам бързо добави: — Ако това значи толкова много за теб, скъпа, можем да го обсъдим по-късно. Вероятно ще постигнем някакъв компромис.
Маргарет заобиколи бюрото и обгърна с ръце шията на Сам.
— О, мили, зная, че ти няма да се отречеш от мен! — целуна го тя по бузата. — Каква ужасна жена съм, скъпи! Ти сигурно си изтощен от пътуването, а аз се карам тук с непоносимия ти син. Остани и уреди нещата с Янси, а аз ще наредя да ти затоплят банята.
Преди Сам да успее да я спре или да прати Сара с нея, Маргарет се измъкна от стаята. Възцари се неловка тишина, а после Янси процеди през стиснатите си зъби:
— Няма нищо за уреждане! Можеш да оставиш на нея и на детето й всичко, което имаш — твоите роби, твоите пари, Магнолия Гроув, плантацията, къщата — всичко, освен Каза Палома. — Той замълча, борейки се с гнева си, а после продължи със заплашително спокойствие. — Каза Палома е земя на рода Алварес и е в средата на ранчото ми, както ти прекрасно знаеш. — Няма да позволя тя или децата й да стъпят на нея! — После кехлибаренозлатистите му очи свирепо заблестяха, а той се наведе към баща си и изсъска: — Иначе ще я убия!
ГЛАВА ТРЕТА
Без да обръща внимание на Сам, който се беше вцепенил, Янси бързо прекоси библиотеката и затвори с трясък вратата след себе си. Дълго време Сам седя мълчаливо, а после унило рече:
— Добре дошла в Магнолия Гроув, мила. Видя ни в най-лошия ни вид, но се надявам да не сме те отвратили от новия ти дом.
— Те много, много се вживяват в нещата, нали? — несигурно прошепна тя.
Сам се засмя.
— Да, мисля че си права. А сега ела да видим дали стаята, която Бартоломю е приготвил, ще ти хареса.
Стаята беше такава, за каквато Сара винаги беше мечтала и отново я накара да си спомни Мокингбърд Хил. Не че беше точно копие на стаята в предишния й дом, но бе също толкова просторна и богато мебелирана. Стените бяха тапицирани с бледорозова коприна; над тесните прозорци се спускаха прозрачни светлозелени драпирани завеси, а подът бе застлан с акминстърски килим в кремаво, зелено и розово. До едната стена беше опрян висок махагонов гардероб, а близо до него беше поставен мраморен умивалник. На другата стена висеше огледало с позлатена рамка, а под него беше поставена изящно инкрустирана тоалетна масичка от полирано дърво и стол, тапициран с кадифе. Но леглото засенчваше всичко това то бе огромно, с балдахин от розова коприна.
С лице, озарено от задоволство, Сара се обърна към Сам.
— О, господин Кантрел! Прекрасно е!
Сам снизходително се усмихна.
— Благодаря, скъпо дете. Не се притеснявай, че няма с какво да се преоблечеш за вечерята. Скоро ще напълним гардероба с прекрасни рокли и дрънкулки. Разгледай новата си стая, а след около половин час Бартоломю ще дойде да те придружи до столовата.
Вечерта обаче не се появи Бартоломю. Сара чу кратко почукване, отвори вратата и едва не се сблъска с жена в скъп вечерен тоалет, която можеше да бъде само Ан, сестрата на Маргарет.
Ан беше пет години по-възрастна от сестра си, но много приличаше на нея. Всъщност тя като че ли бе нейно по-бледо копие — цветът на косата й не беше така златист, очите й бяха по-светло сини, тялото й — не толкова пищно, а чертите на лицето й нямаха божествената красота на Маргарет. Несъмнено тя бе привлекателна и като се изключи Маргарет, би засенчила всяка друга жена.
Ан стоеше в преддверието, потропвайки нетърпеливо с копринената си пантофка, а дълбоко изрязаната й вечерна рокля от богато надиплена рубиненочервена коприна откриваше алабастрови рамене и гордо повдигащ се бюст. Дългите й руси къдрици бяха прихванати от двете страни на главата, а изразът на сините й очи бе съвсем леко по-топъл от този на Маргарет.
Ан оглеждаше презрително стройното тяло на Сара.
— Значи ти си последното добро дело на Сам. Кълна се, че не познавам друг човек с по-добро сърце от неговото! Добре е, че си има Маргарет, която отстранява повечето хора, които искат да го използват.
Сара се почувства унизена, но въпреки това недоверчиво попита:
— Но нали и вие живеете тук? Не зависите ли и вие от господин Кантрел?
Ан се усмихна.
— Слава богу, вече не. Омъжих се отново преди четири години за човек, доста по-богат от клетия Сам. Съпругът ми — господин Шелдрейк — и аз сме тук само на вечеря. Но ако продължава да вали така, ще се принудим да останем и през нощта.
Сара някак се справи с вечерята, понасяйки преднамереното пренебрежение на двете сестри. Обаче Сам и господин Шелдрейк — приятен рус мъж на около тридесет и пет години — любезно се опитваха да я предразположат. Икономът Бартоломю също я поглеждаше благосклонно, движейки се елегантно и мълчаливо около масата докато сервираше разнообразните блюда. Тя често улавяше погледа му и един път той даже й намигна, което за съжаление забеляза и Маргарет.