След като Ан и Том си тръгнаха, Янси мрачно установи, че Сара бърза да го напусне и се съмняваше, че това е просто от нетърпение да се върне в брачното им ложе. Той сви устни в гримаса. Тя сигурно не е взела присърце злостните думи на Ан! Тя сигурно знаеше, че… — той се сепна изведнъж. Какво знаеше тя? Че я обича? Той отрицателно поклати глава. Беше обичал Маргарет. През тези шеметни първи месеци той бе дал на Маргарет всичко от себе си, а ето до какво доведе това! Откъде да знае дали Сара не беше такава? В края на краищата не се ли бе омъжила за баща му, също както и Маргарет? Вбесен внезапно от положението и от хода на мислите си, той допи на една глътка брендито си. „Жени!“ — помисли си той отвратен, докато ставаше и се насочваше към стаите си. Искаха мъжът да им открие душата си и когато вече държаха в изящните си ръце сърцето му, жизнерадостно го разкъсваха на парчета! Е, той беше преживял веднъж това — и щеше да е проклет, ако допуснеше нещата да се повторят, независимо колко привлекателна и очарователна му се струва неговата съпруга! Никога повече нямаше да се остави една жена да го подлуди. Никога!
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
РАЗКРИТИЯ
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Лошото настроение на Янси се засили, когато влезе в спалнята си и откри, че Сара е отишла да спи в другата стая… а междинната врата между стаите бе затворена и здраво заключена! Постоя намръщен пред вратата, а после изруга през зъби и се отпусна върху самотното си легло. Естествено можеше да разбие вратата, която ги разделяше, но в момента нямаше настроение за стълкновения.
С устни, извити в тънка, сурова линия, той бързо се съблече и се вмъкна в леглото. Лежеше гол върху хладните чаршафи, а уханията от нежния парфюм на Сара и от последната им любовна игра се смесваха и съживяваха ярките спомени от предишната нощ и затова той не се учуди, когато внезапно тялото му се напрегна и го прониза тъпа болка. По дяволите, нямаше намерение да прави скандал, но искаше да люби жената, станала толкова скоро негова съпруга!
Не му беше нужен дълъг размисъл, за да открие какво бе предизвикало постъпката на Сара — тази проклета и бъбрива кучка Ан, която постоянно създаваше неприятности! Трябваше да я удуши заради злостните интриги, които плетеше; той не се съмняваше, че единствено по нейна вина лежи сам в леглото, а не в прегръдките на жена си. Той се намръщи. Е, може би вината не беше изцяло нейна — той определено също допринесе за това с отговора на думите й, но какво очакваха да направи, по дяволите? Да каже на Ан, че толкова се е заблудила, че чак е смешно? Че Каза Палома няма нищо общо с брака му със Сара и той е използвал имението като удобно средство да я накара да се омъжи за него? И че това дали двамата със Сара ще имат деца ни най-малко не го засяга? Той не даваше пет пари за другите неща, стига тя да бе негова съпруга и да я имаше в леглото си! За бога, това бе самата истина!
Той печално се усмихна в тъмнината. Исусе Христе! Сара вече го бе очаровала и замаяла; докарала го бе почти до лудост и го приковаваше като с вериги към себе си — тя със сигурност не се нуждаеше от други оръжия срещу него!
Поне в Палома освен неговите хора с тях двамата нямаше да има никой друг, хладно реши той и бе сигурен, че без Ан, която да създава неприятности, щеше да изглади противоречията със Сара. А що се отнася до Ан… По лицето му премина черна сянка, щом се сети за нея.
Новината за връзката й с Хайръм Бърнел го порази доста неприятно и той още повече се зарадва, че бе накарал Естебан да сложи човек, който да пази Сара — в противен случай никога нямаше да разбере за това. Познаваше добре Сара и си даваш сметка, че тя няма да му разкрие какво е видяла при потока. За щастие младежът, който трябваше да наблюдава сеньората докато тя се разхождаше из имението, нямаше никакви скрупули и разказа всичко на Янси. Тази история излишно усложнява нещата, помисли си той и въздъхна.
Чудеше се дали Том предполага какво става под носа му. Коментарът му тази вечер подсказваше, че той добре познава жена си… а може би и извънбрачните й залитания.