Янси винаги беше считал Том за приятен и общителен събеседник, но по различи причини не го познаваше достатъчно добре. Може би Том знаеше за връзката им, но не се намесваше. Не беше вероятно, но все пак бе възможно. Също така бе възможно войната да е нанесла и други поражения на Том, а не само сакатата ръка — той можеше вече да не е в състояние физически да задоволява жена си и следователно да гледа през пръсти на дискретната й връзка е Хайръм.
Ситуацията смущаваше Янси не толкова заради изневярата на Ан, колкото заради опасността, която представляваше.
Той беше казал на Сара, че не дава пет пари за това кой е убил Маргарет, но това не беше съвсем така. Искаше да разбере кой е способен на такова насилие, за да може да предпази останалите и да няма повече жертви. Въпреки че никога не се бе замислял особено защо Маргарет бе убита, можеше да се допусне, че изневерите й са изиграли съществена роля за това. А щом Ан следваше пътя на сестра си… Той сбърчи вежди. За бога, не искаше отново да се сблъсква с труп на убита жена!
Разбрал че скоро няма да заспи, той стана и запали лампата до леглото си. На златистата светлина на пламъка той обу бричовете си, извади една пура, запали я и унило излезе в малкия вътрешен двор до стаята си.
Настани се в един от столовете и запуши тънката черна пура, а тялото му потъна в тишината на нощта, нарушавана само от пронизителното квакане на жабите и тихото жужене на насекомите. Тъмнината го обгърна и до него достигна ухание на жасмин, но Янси не бе в настроение да оцени нито звуците, нито ароматите на нощта.
Всмукна дълбоко от пурата, без да може да се наслади на силния тютюнев вкус в устата си. Това, което му трябваше, мрачно реши той, беше вкусът на Сара върху езика му и усещането, че е проникнал дълбоко в тялото й. И тъй като това нямаше да стане тази нощ, по-добре бе да измисли какво да прави с Ан и Хайръм. Положението беше опасно и той със сигурност не искаше бомбата да се взриви пред очите му!
Хайръм просто щеше да дойде с тях в Каза Палома, кисело реши той. Когато той бъде там, а Ан — в дел Сол, поне интимните им срещи няма да продължат със сигурност. Това не беше най-доброто решение, но Янси не бе готов да им постави ултиматум, нито пък гореше от желание да им разкрие, че знае за връзката им.
Най-силно в тази история го безпокоеше това, че само преди седмици Хайръм умоляваше Сара да се омъжи за него. Кога беше започнала връзката и колко време продължаваше? Янси определено се тревожеше. Струваше му се, че нещата са доста по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед и преди да се намеси и да започне да издава неотменяеми заповеди, трябваше да се постарае да научи колкото се може повече.
За момент си помисли да нареди на Хайръм да напусне земите му, но това можеше да ускори нещата, които Янси се надяваше да избегне. Той се намръщи. С нетърпение очакваше да се усамотят със Сара в Палома — особено след злостните думи на Ан тази вечер — и никак нямаше да се радва на присъствието на Хайръм. Той се усмихна с неприязън. Просто ще създаде толкова работа на Хайръм, че той да има време само да спи и да яде — и то в помещенията за каубоите! Никакви специални грижи за господин Бърнел!
Доволен, че е намерил временно решение на въпроса с Ан и Хайръм, Янси хвърли пурата на земята и влезе обратно в стаята. Беше се поотпуснал и си легна в по-добро разположение на духа. Сега му оставаше само да измисли как най-бързо да възвърне благоразположението на Сара и естествено да я вземе пак в леглото си и тогава щеше да е наистина щастлив!
Сара лежеше в съседната стая също будна и изнервена и щеше да е безкрайно радостна, ако той бе открил най-очевидния начин да се върне в прегръдките й и в леглото й — да й каже, че женитбата им няма нищо общо е Каза Палома! Със сухи, възпалени очи Сара унило се взираше в копринения балдахин над леглото. Нямаше нужда да й казва, че я обича — признаваше тя — а само да я увери, че не е бил подвикнат да се ожени за нея от непреодолимото желание да си възвърне земите на предците си. Тя въздъхна и се завъртя за стотен път в леглото, откакто си беше легнала.
Сара беше чула преди няколко часа как Янси влиза в стаята си и със затаен дъх бе проследила стъпките му, когато се бе насочил към заключената врата на спалнята й. Беше се изправила в леглото и с надежда очакваше каква ще бъде реакцията му когато открие, че вратата е залостена. Подозрително скоро след това тя чу как той се отдалечава и почувства едновременно облекчение и покруса — облекчение, тъй като нямаше да се изправи срещу него и покруса от това, че той бе приел постъпката й с такова безразличие. По ирония на съдбата ако в думите на Ан имаше поне капка истина, то точно това спокойно примирение пред бягството й от леглото му я потвърждаваше. Тя успя да сдържи риданията си и когато стъпките му затихнаха, зарови лице във възглавницата. Очевидно той си считаше, че предната нощ и този следобед бе изпълнил задълженията си и повече не трябваше да си прави труда да я люби! — помисли си злобно тя.