Озлобена и нещастна, Сара лежеше и измисляше какви ли не фантастични начини за отмъщение и едва когато осъзна, че не може да стори почти нищо, което да разгневи или разстрои Янси — освен да се окаже бездетна — тя се отказа от безполезните размисли. Въртеше се насам-натам в леглото и копнееше за забравата, която сънят можеше да й донесе.
Най-накрая тя заспа, а призори я стресна силно, властно тропане по вратата на стаята й. Тя разтърка очи и отмятайки назад разбърканите кичури коса, които падаха върху лицето й, скочи от леглото и се спусна към вратата. Още бе сънена и напълно бе забравила снощните събития. Усетила, че чукането е заповедно и е наложително бързо да действа, тя се засуети около бравата и отвори широко вратата.
В бледите лъчи на изгряващото слънце, които проникваха в стаята, на прага се появи високата фигура в тъмни дрехи на нейния съпруг и тя се спря пред него все още замаяна, без да разбира нищо. Суровият блясък в погледа му и стиснатите му устни я накараха да се събуди окончателно. Леко смутена, тя изведнъж се сети за неприятната причина, поради която бе заключила вратата.
— Да? Какво има? — попита тя с войнствен блясък в зелените очи.
Янси стоеше и я наблюдаваше, ядосан, че след самотната си и безсънна по нейна вина нощ, я намира очевидно разбудена от дълбок сън. Настроението му не се промени даже и от това, че тя му се стори непреодолимо привлекателна в скромната си батистена нощница с избродирани розови стръкчета, с блестящите си зелени очи и меднозлатисти кичури, разрошени от съня и спускащи се на талази върху раменете й. Малките й, стегнати гърди съблазнително се открояваха под тънката материя и Янси напрегна всички сили, за да не протегне ръка към тях и да ги попипа.
Безсънната нощ му бе дала достатъчно време за размисъл и той бе проумял, че един от начините да обезвреди Ан беше да увери Сара, че сватбата им няма нищо общо с желанието му да си възвърне Каза Палома… Но веднъж започнат, един такъв разговор, щеше неминуемо да го отведе в потайните кътчета на душата му, в които той не се чувстваше готов да се задълбочава, нито пък да ги обсъжда. Все пак нещо го подтикваше да оправи нещата между тях двамата, но когато застана колебливо на прага, изведнъж се почувства мъчително безпомощен. С усилие се отърси от неочакваното усещане. Dios! Ако не се овладееше, щеше да извади на бял свят най-съкровените си чувства, като обезумял от любов глупак!
За да предотврати това, а може би и нещо повече, той потърси убежище в студения гняв.
— Днес няма да съм тук и тъй като не мисля, че искаш нещата между нас да станат достояние на прислугата, исках да отключиш вратата преди да тръгна — изръмжа той с подигравателно изражение. И понеже не вярваше, че ще може да понесе присъствието й без да извърши нещо, за което и двамата да съжаляват въпреки че сигурно никога нямаше да се разкайва, когато я люби — той се обърна и бързо се отдалечи.
Замаяна, Сара го изпрати с безжизнен поглед, без да може да повярва, че той няма какво повече да й каже. Нищо. Даже не поиска да разбере защо е заключила вратата! Вероятно изобщо не го интересуваше! Ако търсеше неопровержимо доказателство колко малко тя значеше за него, ето че тъкмо го бе получила! Беше изумена как нещата между тях тръгнаха толкова зле.
Нещастна и обезсърчена, тя се запъти към стаята му и инстинктивно, подтиквана от желанието да се докосне до нещо негово, се отпусна върху леглото, където още личеше отпечатъкът на тялото му. Чаршафите все още пазеха полъх от топлината му, както и утешителна следа от неговия мирис и Сара им се наслаждаваше, макар и укорявайки се колко е глупава. Наивна, сантиментална малка глупачка!
В следващите няколко дни отношенията между Сара и Янси не се промениха значително. Пред другите те се държаха сърдечно и учтиво един с друг, но останали сами, Сара бързаше веднага да се скрие в стаята си и решително да хлопне вратата зад себе си, а звукът на завъртащата се ключалка дълго отекваше в настъпващата тишина. Напрягайки всичките си сили, Янси не правеше никакъв опит да прекрачи линията, която тя бе начертала, нито я питаше какво я кара да постъпва така. Просто не обръщаше внимание на проблема, като че ли той не съществуваше… или не го засягаше — често и мъчително разсъждаваше Сара.