Тя се опита да погледне ситуацията отстрани. Не грешеше ли като заключваше вратата? Трябваше ли открито да поиска той да опровергае твърденията на Ан? Нейна ли беше грешката те да са като в задънена улица?
Седнала самичка в малкия двор до стаите им, тя уморено се питаше можеше ли да постъпи по друг начин. Няколко пъти й бе хрумвала натрапчивата и отчайваща мисъл, че не е съвсем честна спрямо Янси — най-напред се разтапяше от любов в ръцете му, а в следващия миг без обяснение заключваше вратата под носа му. Тя кисело сви устни. Може би беше реагирала прекалено бурно на думите на Ан.
„О, по дяволите!“ — мислеше си злобно тя. Само Янси да не беше така дяволски потаен, нищо такова нямаше да се случи! Ако тя бе сигурна, че той я обича и че не се е оженил заради Каза Палома, думите на Ан нямаше да успеят да я наранят така дълбоко и тя нямаше да постъпи по този начин. Беше непреклонна, че и той трябва да понесе част от вината за положението. Ако проклетата заключена врата го засягаше, трябваше да каже нещо! Ако имаше значение за него, той можеше също да реагира по някакъв начин! А ако не беше така…
В този момент Янси се появи в двора с непроницаемо изражение, сякаш мислите й го бяха призовали.
— Опакова ли нещата? — хладно попита той, гледайки я безучастно.
Сара объркано се взря в него, като й се искаше пулсът й да не се ускорява така бясно само при вида му.
— Да опаковам ли? — повтори тя. — За какво става дума?
— За пътуването до Палома — отвърна безгрижно той, без да сваля очи от нея. — Забрави ли за това?
— О, не мисля, че сега това е добра идея — отвърна неуверено тя, а изразителното й лице издаваше смущението й. Палома? При сегашната ситуация той не можеше да иска да отидат там!
— Защо не? Нали все още си моя жена? — настоя подкупващо той. — Ако не ме лъже паметта, утре тръгваме.
Сара безпомощно кимна, без да може да откъсне очарования си поглед от блестящите дълбини на очите му. Той се усмихна не особено окуражително и отсече:
— Добре! Щом още не си опаковала нещата, позвъни на Мария и започни да се приготвяш. Тръгваме утре призори — не искам да пътуваш в горещината.
Той вече се беше обърнал, когато внезапно Сара, събрала целия си кураж, прошепна:
— Защо се ожени за мен?
Янси замръзна на място. Бавно се извърна, за да я погледне. Лицето му беше безизразно и той се взира известно време в нея, без да каже нищо. Сара проклинаше дългия си език и й се искаше да е на хиляди мили далече от този смущаващ и мъчителен разговор, когато той най-накрая повтори:
— Защо съм се оженил за теб? Е, скъпа, мислех, че вече си го разбрала!
Обезсърчена от изражението на лицето му, но запазила хладнокръвие, Сара отвърна:
— Не, не съм и затова те питам! Защо се ожени за мен?
Натрупаният гняв от безизходното положение избухна и той, ядосан както никога в живота си, я сграбчи за раменете и силно я разтърси.
— Да видим ти какво мислиш по въпроса! Защо съм се оженил за теб? — изръмжа той.
— Не мога да ти кажа! — Сара мъчително преглътна. — Не зная! Ти криеш чувствата си. Никога не казваш какво мислиш.
Лицето му потъмня; той я хвана през кръста и я притисна към слабините си. Сара учудено отвори уста, когато усети възбудата му и той се усмихна мрачно.
— Не смятам, че крия какво чувствам в момента, скъпа моя. А що се отнася за това какво си мисля — не искам нищо друго, освен да продължим това, което правехме преди да заключиш проклетата врата! Искам да разкъсам дрехите ти и да видя дали тялото ти е толкова нежно и топло, както си го спомням.
Сара гневно се отскубна от прегръдката му и го погледна със свити юмруци.
— Не говоря за това и ти го знаеш!
Той скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на рамката на вратата.
— За какво друго можем да говорим? Не си ли решила отдавна, че те преследвам само заради великолепното ти тяло? Или по-скоро заради това, което меката ти, съблазнителна плът може да ми даде? — жестоко прибави той. — Наследник за Каза Палома! Не е ли това единствената причина да се оженя за теб? Какъв друг мотив бих могъл да имам?
Сара го гледаше стресната, с широко разтворени зелени очи на бялото лице и Янси веднага се разкая за суровите си думи, а болката като с нож да пробожда сърцето му когато усети страданието й. Той обаче бе прекалено разгневен и наранен, за да се отклони от избрания път, прекалено вбесен, за да махне с лека ръка на това, което ги разделяше и да размисли трезво. Той искаше да я нарани, да я накара да почувства поне наполовина мъката, която беше изпитал през последните няколко дни и макар че дълбоко в себе си се срамуваше от дивите си инстинкти, беше твърдо решен да не отстъпи.