Да чуе как той изрича отблъскващите думи; да чуе произнесени на глас всичките си ненавистни съмнения беше повече, отколкото тя можеше да понесе. Сърцето й се сви в агония и в гърлото й се надигна горчивият, противен вкус на поражението. Тя отстрани поглед от твърдите му черти и безизразно произнесе:
— Мисля, че няма смисъл да говорим повече. — Тя се обърна и прибави със смразяваща учтивост: — Ще ме извиниш ли сега? Ако настояваш за пътуването до Палома, трябва да позвъня на Мария и да започна да се приготвям.
Ръцете му я сграбчиха все едно я бе ударил камшик. Той я привлече до себе си и я целуна с целия плам и болката, насъбрани в душата му. Той откъсна ненаситните си устни от нейните чак когато и двамата останаха без дъх и меко прошепна:
— Повярвай, наистина настоявам за това! И Сара, в Палома… ще споделяш леглото ми! Няма да има никога повече заключени врати между нас!
— Може би имаш намерение да събереш всички ключове и да ги скриеш? — сурово отвърна тя и го изгледа мрачно.
— Щом трябва, да!
— О, наистина ще е необходимо, повярвай — поне за това можем да сме на едно мнение!
Те стояха така и дълго се взираха един в друг като нито единият, нито другият искаше да отстъпи. После Янси я пусна с рязко движение, обърна се и се изгуби във вътрешността на къщата.
Мъчително вдървена, Сара го изпроводи с поглед. Постепенно тя започна да си възвръща самообладанието и се почувства странно безгрижна, изпълнена с учудващо спокойствие. Сякаш сблъскала се лице в лице с най-лошото, вече можеше да гледа напред и нямаше повече да гори в ада на съмненията. Вече знаеше истината — той я бе взел за жена заради наследника на Каза Палома. Много добре. Въпреки гордите си думи, тя ще му роди наследник и няма да му даде нищо повече — кълнеше се гневно тя и като влезе в стаята, яростно дръпна шнура на звънеца за Мария. Ще отиде в Палома; ще му роди дете и после при пръв удобен случай щеше да изтръгне черния му дроб и да го изпържи пред очите му! Изведнъж се почувства доста по-добре и започна отмъстително да изхвърля дрехите от гардероба си.
В този момент не само Сара искаше да стори зло на Янси. Ан Шелдрейк не само щеше да изтръгне и изпържи черния му дроб, но беше достатъчно вбесена, за да го хвърли даже на кучетата!
Ан и Хайръм си бяха уредили среща когато се стъмни, при върбите и тополите, които бяха скупчени при потока, малко по-назад от кокетната малка къща, която Янси беше предназначил за нея и Том. Като хвърляше нервно през рамо предпазливи погледи към нея, тя изтича до уговореното място.
Една бележка от Хайръм, изпратена тайно до нея преди час по един млад каубой, на когото имаха доверие, вече я бе известила за заповедта Хайръм да тръгне за Палома, така че първоначалният й гняв вече бе попреминал. И все пак, когато забеляза очертанията на Хайръм, почти изцяло скрит в дърветата и падналите сенки, сините й очи все още блестяха заплашително. Тя веднага се хвърли в ръцете му и те жадно се целунаха. След миг тя вдигна глава и ядосано извика:
— Какво ще правим? Няма да понеса раздялата ни! Този проклет Янси! Защо си му необходим?
Хайръм разсеяно погали раменете й.
— Не зная, но подозирам, че може да е разбрал за нас.
— Но откъде? Бяхме толкова предпазливи! — Ан изглеждаше уплашена.
Хайръм сви рамене.
— Това е негова земя; хората също са негови — аз съм почти убеден, че няма нещо, което той да не знае. А за това какво ще правим — мислех… — Той замълча, очевидно събирайки мислите си и в настъпилата тишина ясно се чу шум от счупена клонка. Те и двамата подскочиха и предпазливо се взряха натам, откъдето дойде звукът. Нямаше нищо. Никакъв звук повече. Никакво движение. Нищо, само мракът ставаше все по-гъст.
След миг се чу второ изпукване, този път по-далече и двамата облекчено въздъхнаха, когато едно от кучетата, които се скитаха из селото, се отдалечи от потока и се запъти към мъждукащите светлини на къщите. Хайръм отвори уста да каже нещо, но Ан сложи ръката си на устните му и го накара да замълчи. Макар че видя кучето, тя имаше странното усещане, че там има някой, който ги следи. Тя напрегнато чакаше, но времето минаваше без да се случи нищо и тя постепенно се отпусна.
— Съжалявам — нервно се засмя тя. — Просто напоследък Том се държи странно. Чудя се дали…
— Мислиш, че ни подозира? — попита Хайръм явно обезпокоен. Той се поколеба, а после меко попита: — Ще се отървеш ли от него по-скоро, отколкото планирахме?
Ан решително поклати глава и се намръщи.
— Не вярвам той да се досеща какво става и няма причина да се превръщам в скърбяща вдовица точно сега, но той наистина е странен напоследък. — Тя сви презрително рамене. — Забрави вече за моя съпруг и ми кажи, че си измислил как да разделиш Сара и Янси преди тя да забременее и да разруши плановете ни.