— Мисля, че вече няма значение дали Янси ще е баща на детето или аз — бавно каза той.
— Какво имаш предвид? — изсъска Ан, видимо разгневена. — Необходимо е ти да си съпруг на Сара и баща на детето й, ако искаме да вземем Каза Палома!
Хайръм леко се усмихна в сгъстяващата се тъмнина.
— Престани да мислиш за това — няма нужда да бъда баща на детето й, даже на което и да било от бъдещите й деца. Това което ни трябва е да стана съпруг на Сара.
Ан се намръщи и го погледна строго.
— Но ако нямате дете, каква полза ще имаш да си съпруг на Сара? Освен това, ти даже и съпруг не можеш да й станеш, докато Янси е жив — добави злобно тя. — Тя трябва да остане вдовица, за да можеш да се ожениш за нея!
В мрака Хайръм успя да забележи как изведнъж на Ан й просветна. Прекрасното й лице внезапно разцъфна и тя го погледна с нескрито възхищение.
— Естествено! Той се ожени за нея — следователно Сара ще го наследи! — Ан се прекръсти, очарована от идеята. — Дел Сол, сребърните мини в Мексико, всичко ще бъде нейно. Не ни трябва Палома! — Тя поривисто го целуна. — Колко умно от твоя страна, скъпи! Колко умно!
— Радвам се, че мислиш така — промърмори Хайръм и леко я целуна. — Струва ми се къде-къде по-лесно да убия Янси, отколкото да го държим далече от леглото на Сара! А щом умре, аз ще съм на разположение да утешавам скърбящата млада вдовица. — Той отново целуна Ан и я завъртя около себе си. — Само си помисли — ако всичко върви както трябва, а аз съм сигурен, че ще е така, след по-малко от година ще бъда patron на дел Сол.
Ан весело се засмя, но след миг лицето й потъмня.
— Разкажи ми какво смяташ да правиш с Янси — попита го тя, а очите й алчно блестяха. — Кога и как ще го убиеш?
Хайръм замислено прокара ръка по лицето си.
— Още не съм го измислил, но няма нужда да бързаме. След като няма да се тревожим, че Сара ще забременее, мога да си позволя по-дълго да обмислям кой е най-малко подозрителният начин да я направя неочаквано вдовица. — Той се засмя. — Реших, че заповедта да отида в Палома е може би най-доброто нещо, което ни се е случвало от доста време. Като замина, ти ще трябва да измислиш как Том да бъде застигнат от преждевременна смърт. А колкото до мен… в Палома ще гледам да поправя отношенията си със Сара. И ще открия най-добрия начин да убия това копеле Янси Кантрел! — добави той със стиснати устни.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Тръгнаха за Каза Палома призори. Тъй като Палома беше на половин ден езда от дел Сол, Янси предвиждаше спокойно пътуване в усамотение със Сара, въпреки че трябваше да се оглежда за скитащи индианци. Напрежението между тях обаче, както и враждебното присъствие на Хайръм, обрекоха на провал всички планове на Янси да поухажва Сара.
Яхнал любимия си кон — як, тъмен, червеникавокафяв жребец — Янси наблюдаваше мълчаливо и с мрачно лице как Сара гъвкаво възсяда Локуела, а Хайръм изниква от едната й страна на дорест кон с бяло петно на челото. Приятелската усмивка, с която се обърна към Сара, предизвика у Янси остра нужда да го изхвърли от седлото, но той само изруга през зъби, пришпори коня и ги поведе напред. Танси, Бартоломю и няколко други слуги с багажа на Сара и различни провизии, щяха да ги последват по-късно същия ден.
Въпреки твърдото си намерение да не се радва на нищо, което Янси е планирал, Сара не можеше да потисне надигащия се в нея ентусиазъм, когато започнаха да яздят към Каза Палома. Янси налагаше умерен ход на конете и колкото повече се отдалечаваха хасиендата и къщите, толкова по-силно я обземаше усещането за приключение.
Най-напред тримата яздеха в сковано мълчание и безмълвната тишина на утринта се нарушаваше само от скърцането на кожените седла и приглушения тропот на конските копита. Когато хасиендата се изгуби зад тях, Янси намали ход и изравни коня си с този на Сара и въпреки че тя не му обърна внимание, усещаше върху себе си втренчения поглед на Янси.
В хладния въздух проехтя печален вой на вълк, който я разсея за миг и очите й инстинктивно срещнаха суровия му поглед. До края на живота си този вой щеше да й напомня ужасното й преживяване, което можеше да завърши много по-трагично, ако Янси — нейният черен конник, не се беше появил на хоризонта. Загледана в тъмните дълбини на очите му, Сара въпреки намеренията си изведнъж се почувства без дъх, копнееща да усети ръцете му около себе си и устните му върху своите…