Тя сви устни и дори не изчака Бартоломю да излезе, а остро се обърна към Сам.
— Скъпи, мислех си, че трябва да си вземем иконом англичанин.
Сам я погледна учудено, но тя продължи.
— Смятам, че Бартоломю се справя много добре. Зная, че е незаконен син на баща ти и че чувстваш някакво задължение към него, но той наистина няма необходимата за един иконом изтънченост. Въпреки че бедният ти заблуден баща го е пратил да го възпитават в Англия, той не е истински англичанин, нали?
Бартоломю се беше заковал на мястото си и Сара можеше да забележи червенината по тъмните му бузи. Тя почувства съжаление към него и объркано впери поглед в кристалната чаша пред себе си, изтормозена от безочливата злоба на Маргарет.
— Маргарет, не трябва да обсъждаме тези неща в момента тихо каза Сам с измъчена усмивка на устните си.
— О, Сам, скъпи! — намръщи се тя. — Понякога си толкова старомоден! Добре, после ще поговорим за това. Но аз наистина смятам, че трябва да му намериш друга работа — той има чертите на вашия род и присъствието му тук е смущаващ спомен за предпочитанията на баща ти към най-красивите робини! Въпреки, че е негов син, ще е по-добре да го пратиш на полето. В края на краищата той е само един роб.
Сам погледна измъчено Бартоломю и промърмори:
— Маргарет, моля те!
— Е, добре! Няма да говорим за това сега. Но Сам, скъпи, аз толкова искам да имаме подходящ иконом — англичанин!
Настъпи неловко мълчание, а после Маргарет се обърна към Ан и започна да й разказва каква нова рокля си е поръчала от Ню Йорк и случаят беше забравен.
На Сара вечерята се стори безкрайно дълга, но поне Янси го нямаше и ако не бяха неприкритата враждебност на Маргарет и студеното безразличие на Ан, тя би се чувствала добре. Безспорно Сам и Томас Шелдрейк се мъчеха да я развеселят но въпреки че Маргарет и Ан бяха достатъчно умни, за да си позволят открита неприязън, Сара със свито сърце усещаше, че присъствието й в Магнолия Гроув е нежелано, независимо от любезността на Сам.
През цялата вечер Сара наблюдаваше Маргарет — с великолепна рокля от синя коприна и руси къдрици, обрамчващи аристократичното й лице, тя без усилие омагьосваше господата и весело бъбреше със сестра си, а на нея не обръщаше никакво внимание. Мълчаливо свита в ъгъла, Сара ставаше все по-тъжна. Тя толкова се беше надявала, така бе мечтала, че двете с Маргарет бързо ще се привържат една към друга, както това стана със Сам, но не било писано да стане така. Маргарет не я искаше тук и всяка нейна дума, всеки поглед, всяко движение жестоко го доказваха.
Сара осъзна, че присъствието й причинява страдание на Маргарет и няма смисъл да мисли колко щастлива би могла да е тук, затова при една пауза в разговора стана и произнесе учтиво:
— Ако нямате нищо против, бих желала да се оттегля в стаята си. Извинете ме!
— Хайде, хайде — запротестира Томас Шелдрейк. — Не бягай така, детето ми. Още е много рано. — Той й се усмихна и в ъглите на очите му се появиха малки бръчици. — Ние с Ан живеем само на няколко мили оттук, но рядко идваме в Магнолия Гроув, така че остани да те видим още малко.
Маргарет бързо се намеси:
— Щом иска да си легне, не трябва да я задържаме — каза тя и студено погледна зет си. — В края на краищата тя е още малка, за да участва в разговорите на възрастните. — После се обърна непринудено към Сара и добави: — Разбрах, че Бартоломю по погрешка те е настанил в Розовата стая. Тази вечер можеш да спиш там, но утре ще ти потърсим по-подходящо място на третия етаж. А сега бягай и намери с нещо да се забавляваш.
Сара добре разбра какво Маргарет имаше предвид под „подходяща за нея“ стая. Тя се почувства още по-унизена, но преглътна буцата, която се надигаше в гърлото й и се опита да се усмихне. Беше направила само една крачка към вратата, когато Сам решително се обади:
— Няма никаква грешка. Аз избрах тази стая.
Маргарет изглеждаше раздразнена.
— Скъпи, внасяш бъркотия в домакинството. Нали знаеше, че искам да я ремонтирам?
Сам се усмихна неловко.
— Не, не знаех. — После бащински погледна Сара. — Не се тревожи, мила, ще ти намерим хубава стая. Няма да позволя да отидеш на тавана.
Сара измърмори нещо в отговор, пожела на всички лека нощ и излезе. Изтормозена от жестокото отношение на Маргарет и до голяма степен на Ан, тя изведнъж избухна в плач и не забеляза Янси, който слизаше по стълбите, докато не се блъсна в него. Усети най-напред допира на бузата си до здравото му, тяло, а после и силните ръце, които бяха обгърнали раменете й.