Ръцете на Янси бяха върху гърдите й, а пръстите му сладострастно галеха набъбналите им зърна и правеха движенията й все по-нетърпеливи и по-стремителни с приближаването на върха, към който двамата се стремяха. Не само Сара търсеше отчаяно облекчение; хълбоците му се повдигаха, за да срещнат нейните и всяко потъване във влажната й топлина го караше да стене. Внезапно той се изправи и жадно целуна устните й. Ръцете му обгърнаха главата й и когато той се отпусна назад, тя го последва, а зърната на гърдите й го докоснаха и устните им се сляха, така че езикът му можеше да повтори нетърпеливите движения на тялото му.
Сара отвърна нетърпеливо на властната му целувка, а езикът й пламенно се извиваше около неговия; те останаха прегърнати, а яростните тласъци на тялото му в нейното я караха да потръпва от любов и страст към него. Горещата следа, която ръцете му оставяха върху гърба й, плъзгайки се по кожата й, усещането на хълбоците му между бедрата й и замайващото чувство, че е върху него, я караха да иска този момент никога да не свършва. Това безумно, първично желание за наслада я измъчваше, но беше най-сладкото мъчение на света и двамата заедно се потапяха в него, докато достигнаха върха…
Ръцете на Янси внезапно обхванаха хълбоците й, за да насочват движенията й и когато първите вълни на удоволствието разтърсиха тялото й, Сара отметна глава назад и се изпъна с вик на наслада. Едва тогава Янси си позволи да се отпусне от напрежението и почти веднага достигна същия бурен екстаз като Сара.
Стресната от силата на удоволствието, Сара се отпусна върху гърдите на Янси, а сърцето й биеше сладостно учестено. Те полежаха така известно време, без да искат да нарушат интимността на този миг, а Сара лежеше върху гърдите му, докато ръката му леко галеше гърба и хълбоците й, а устните му разсеяно докосваха меднозлатистите къдрици на косата й. После Сара се размърда и се плъзна до него на леглото, а пръстите й се заиграха с гъстите черни косми на гърдите му.
Янси я обгърна с ръце и въпреки че Сара искаше да си поговорят за много неща, тя се поддаде на унасящата я дрямка. След по-малко от пет минути тя беше дълбоко заспала.
Няколко мига след това Янси се взираше в прекрасното й лице и изведнъж го обзе странна радост, че баща му се е оженил за нея. Ако Сам не бе предприел такава драстична мярка, за да я предпази, някой друг мъж можеше да спечели сърцето й и сега тя щеше да лежи също толкова кротко до него. Той се намръщи и му хрумна чудатата идея, че Сам може би се е оженил за нея не само за да осигури бъдещето й — той би могъл да има и друга причина да я вземе за жена, като например да я запази недокосната и със свободно сърце докато се върне синът му…
Лицето му потъмня. Идеята беше безнадеждно заплетена и безкрайно смешна, но както мрачно призна той, съвсем по вкуса на един романтично настроен и съзнаващ вината си баща, какъвто беше Сам! Той широко се прозя и очите му се затвориха, а с ръцете си още по-здраво обгърна Сара. Смешно, помисли си сънено той. Безкрайно смешно беше даже и за секунда да допусне, че Сам се е оженил за Сара, за да я запази за него!…
Сара се събуди първа след известно време и няколко минути просто лелееше и се наслаждаваше на близостта и топлината на отпуснатото тяло на Янси. Даже и в съня си той здраво я беше обвил в ръцете си и тя се усмихна неопределено. О, колко много го обичаше! Въпреки че беше най-вбесяващият мъж на земята!
Освежена от съня и с мисъл, вече незамъглена от страстта, Сара се замисли за чудатите думи, които Янси бе произнесъл в двора. Искаше й се да го събуди и да го накара да й обясни поточно какво искаше да каже, но не беше сигурна в себе си и малко се стесняваше. Никога не бе произнесъл и една дума за любов, никога не бе казал защо настоява да се ожени за нея и въпреки че действията му подсказваха силни чувства към нея — това тя не можеше да отрече, отчаяно й се искаше да чуе тези две прости думи: „Обичам те.“
Макар че можеше напълно да се убеди, че желанието да притежава Каза Палома не беше единственият му мотив за женитбата им, а тази мисъл все пак не беше много далече от съзнанието й, Сара не беше съвсем сигурна, че Янси е влюбен в нея. Без сянка на съмнение тя знаеше, че той я желае — това, което се беше случило толкова скоро в това легло го доказваше! Но тя не беше убедена, че предизвиква у него каквото и да било по-трайно чувство. Той беше мил и внимателен с нея, снизходителен и закрилящ я, загрижен за безопасността и приятното й прекарване, но така би се държал и собственикът на скъпа кобила!
Сара леко изви глава и се загледа в арогантния му профил. После въздъхна. Даже и в съня изражението му не подсказваше нищо и нямаше да подскаже, ако той не решеше, помисли си мрачно тя. Янси криеше толкова много неща в себе си и само от време на време правеше леки намеци за това, което мисли и чувства, че Сара се запита дали някога наистина ще узнае какво става зад вбесяващо загадъчния му поглед. Тя отново го погледна и отчаяно й се прииска да го разтърси, за да го събуди и да го попита какво изпитва към нея, но се колебаеше, уплашена, че може да не хареса отговора. Тя сви устни. Ако изобщо получеше отговор! Янси имаше вбесяващия навик да отговаря на всичките й въпроси пак с въпрос — проклет да е!