Янси отхвърли извиненията му.
— Не се притеснявай за това — свършил си много добра работа. Научи ли нещо друго?
Естебан прегърби рамене.
— Не много, сеньор. Разбрах, че Гилермо е открил, че змията я няма на сутринта в деня, когато се оженихте за сеньора Сара — той си спомнял добре заради всичките тези вълнения около празненството.
Янси изглеждаше замислен, а заплашителният блясък в очите му беше станал по-силен.
— Разбра ли дали някой гринго е знаел за змията?
— Да, сеньор — кимна Естебан. И тримата. — Той се поколеба, а после допълни откровено: — Включително и Бартоломю, и Танси. Малко след като са пристигнали, всички са били разведени из селото и аз специално питах Гилермо дали са им показали змията. Той каза, че всички са я видели. — Той се засмя за миг. — Каза, че русата жена е изпищяла и подскочила, когато е повдигнал капака.
— Лупе и семейството му още ли живеят в онази къща? Тази, която е точно до портите на хасиендата?
— Si! — После Естебан продължи, довършвайки мисълта на Янси. — За който и да било от тях е било съвсем просто да се промъкне покрай стените на хасиендата и след като открадне змията, да я сложи в чувал или кутия и да я донесе в имението. Щяло е да му отнеме само няколко мига…
— И само още няколко минути, докато я сложи в леглото на Сара!
Естебан кимна и весело потвърди:
— Si, сеньор, само няколко минути.
Янси гневно изруга през зъби, скочи от стола и нервно обиколи стаята. С гръб към Естебан най-накрая изрече:
— Не мога да си представя, че някой е желаел смъртта на Сара или е искал да я нарани. — Той погледна през рамо към Естебан. — Сложил ли си някой да я наглежда тук, в Палома?
Естебан кимна.
— Едно момче в самата хасиенда и двама мъже извън стените на имението.
— Bueno! Поне ги няма двамата Шелдрейк и трябва да внимавам само за Хайръм! — каза доволно Янси докато сядаше обратно на стола.
Естебан изглеждаше безкрайно смутен и Янси присви очи.
— Какво има? — остро попита той. Естебан предпазливо се размърда в стола си.
— Не исках аз да съм този, който ще ви го каже, но Шелдрейкови са тук! — нервно отвърна той, потривайки врата си с ръка.
С широко отворена уста от страхопочитание и възхищение Естебан изслуша разнообразните ругатни, плод на въображението на Янси, които прокънтяха във въздуха, когато той спря да говори. Чак след известно време дъждът от хули престана, но даже и богатото въображение на Янси не можеше да измисли повече обидни забележки за родителите на Шелдрейкови и за тях самите, нито още ужасни и зловещи неща, които да им се случат. Когато започна да се повтаря, той спря и уморено попита:
— Кога са пристигнали?
— Само преди половин час, заедно с другите от дел Сол. Русата жена каза, че в дел Сол щяло да й бъде скучно сама и без друга бяла жена, с която да си приказва. Каза, че искала отново да види Палома — да види дали сте направили тук толкова промени, колкото в дел Сол. — Естебан се засмя за миг. — Не остана доволна, когато откри, че работата тук едва започва и че трябва да споделя една малка и оскъдно мебелирана стая с мъжа си. — Усмивката му стана още по-широка. — Танси й каза, че ако стаята не й харесва, може да се върне в дел Сол и че тук никой не я е канил! Танси май не я обича много, нали?
Янси печално изкриви устни.
— Съмнявам се, че някой изобщо може да харесва Ан Шелдрейк! Повечето хора, и аз включително, няма да имат нищо против да отиде при сестра си в ада!
Върнал се в стаята си след няколко минути, Янси все още не беше сигурен как ще оправи нещата с внезапната поява на Шелдрейкови. Беше толкова бесен, че първата му мисъл бе да натовари насила Ан и Том на два коня и да ги прати на края на света, заедно с Хайръм Бърнел, но не знаеше дали това ще помогне.
Когато той влезе в стаята, Танси беше при Сара и двете разопаковаха сандъците, които бяха пристигнали с новодошлите от дел Сол. При шума от отварянето на вратата Сара повдигна погледа си и изражението на лицето й му подсказа, че тя вече е научила неприятната новина.
Явно и неговото лице е било достатъчно изразително, защото Сара сбърчи нос.
— Вече си чул за нашите гости, нали?
Янси се намръщи.
— Да, чух и не знам кого от двамата ще удуша най-напред!
Танси се засмя.
— Аз не бих се чудила толкова — тази жена е най-надменното, алчно, пресметливо, себелюбиво и сеещо раздори същество, което някога съм виждала! — Тя се замисли. — С изключение, разбира се, на сестра й! Но ми е жал за господин Том — тя го командва и той просто не може нищо да направи. — Тя погледна към Янси. — Той не искаше да идва — беше много смутен, когато тя настояваше и се мъчеше да я разубеди. Не бих била много строга към него!