Не й беше казал, че я обича, но тя чувстваше, че това е само въпрос на време. „И това ще стане“ — казваше си с надежда тя. „Скоро“.
Тези дни на хоризонта пред нея имаше съвсем малко облаци. Бартоломю и Танси бързо свикваха с живота в Палома и даже Ан и Том Шелдрейк като че ли се опитваха да се държат внимателно. Дори Янси беше омекнал и се отнасяше с Хайръм със скована сърдечност, като му беше отделил една от новопостроените къщи в селото, изникващо зад стените на хасиендата, която да ползва когато не е в лагера на хората, подбиращи добитъка. За изненада на Сара, той дори бе стигнал дотам да го покани да споделя трапезата им в хасиендата. Беше прекрасно време и тя посрещаше с усмивка и блестящи от възбуда очи всеки ден. Вече пет седмици, откакто бяха в Палома, а тя все още беше толкова развълнувана от всичко, което ставаше, че сякаш летеше в облаците, а очите й блестяха и на сочните й устни винаги бе готова да разцъфне замечтана усмивка.
През целия юли бе непоносимо горещо, а когато започна август и горещината напълно изсуши земята, Янси беше категоричен, че тя няма да го придружава повече навън, когато щеше много да се бави. Бе й обещал, че сутрин все пак може да идва с него и беше смекчил удара със страстна целувка и с обещанието, че ще има много малко дни, в които ще е навън от изгрев до залез слънце.
Тази сряда в края на втората седмица на август беше точно един такъв ден и след като унило обикаляше из хасиендата до късно следобед, Сара се запъти към спретнатата къщичка, в която живееха Бартоломю и Танси. Както и Янси, Бартоломю беше извън имението, където се занимаваше с добитъка и мустангите и затова когато Сара надникна през прага, завари Танси, седнала удобно в един дървен люлеещ се стол с висока чаша лимонада в ръка.
В този час на деня беше изключително влажно и горещо и след като я въведе вътре и я настани на едно кресло до своя люлеещ се стол, отрупано с меки възглавници, Танси настоя да вземе чаша лимонада. Сара прие с удоволствие. Двете жени поседяха мълчаливо известно време, като поето се наслаждаваха на тръпчивия вкус на лимонадата и на благословената хладина в малката къща.
Замислена за всичко, което бяха преживяли заедно през годините, Сара лениво забеляза:
— Тук е съвсем различно от Магнолия Гроув, нали?
— Ами да! — промърмори засмяно Танси, като се залюля леко на стола. — Наистина е различно! Двамата с Бартоломю тъкмо предната вечер си приказвахме кой би предположил само преди три месеца, че вие ще се омъжите за мастър Янси и всички ние ще дойдем тук, в Палома! Животът е странно нещо — това поне е сигурно! — поклати тя тъмната си глава.
Двете жени се върнаха в миналото за известно време, като често се смееха на щастливите спомени от Магнолия Гроув, а понякога се натъжаваха, сещайки се за нерадостните години в плантацията, които не бяха малко. Повече нещастни, отколкото радостни времена, заключи Сара. Убийството на Маргарет. Дългите, ужасни години на войната. Раните на Сам. Смъртта му.
Отпивайки от лимонадата си, тя се опита да отстрани мрачните спомени, които се тълпяха в главата й, но не можеше да спре да се чуди какъв ли щеше да е животът им, ако Маргарет не бе умряла. Тя се размърда неспокойно и изведнъж проговори:
— Мислила ли си какво щеше да се случи, ако не бяха убили Маргарет?
Танси отпи голяма глътка лимонада.
— Изобщо не мислете за тази жена! Тя заслужи смъртта си! Представяте ли си, опитваше се да прати моя Бартоломю на полето! — Тя отпи още една глътка лимонада и бадемовите й очи гневно заблестяха. — Освен тази нейна сестра, която постоянно създава проблеми, никога в живота си не съм виждала човек, който да предизвиква толкова раздразнение и болка у хората! И винаги се наслаждаваше на това — независимо кой беше наранен и каква мъка му бе причинила! Радвам се, че е мъртва, но и сестра й не е по-добра! Понякога ми се иска някой да вземе една остра испанска кама и да прободе и Ан! Също както Маргарет!
Сара се вкамени и изведнъж й стана студено. Тя отклони поглед от очите на Танси. Повдигаше й се и в същото време се чувстваше замаяна. Всички знаеха, че Маргарет е прободена. Всички. Но не всички заеха, че оръжието, с което Маргарет бе убита преди толкова години, е остра испанска кама! Кама, която бе собственост на Бартоломю и следователно под ръка на Танси… Танси, която обожаваше своя съпруг… Толкова ли обожаваше съпруга си, че да извърши убийство заради него? — смутено се питаше Сара.