ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Дълго след като Сара се сбогува учтиво и се върна в хасиендата, думите на Танси отекваха в съзнанието й. Тя не искаше, не можеше да повярва, че Танси е убила Маргарет, но тогава как беше научила за испанската кама? Освен ако Бартоломю не бе убил Маргарет, а Танси го бе видяла?
На Сара не й допадаше нито едното, нито другото допускане, но си даде сметка, че постепенно намалява кръга на заподозрените поради своята привързаност към някои от тях. В скоро време, помисли си навъсено тя, ще се убеди, че за всичко е виновен някакъв скитащ негодник, който просто е отмъкнал камата на Бартоломю, случайно е заварил Маргарет сама и случайно я е убил!
Тя въздъхна; прекрасното й лице отразяваше нерадостните й мисли и тъкмо когато влизаше в двора на къщата, Янси я видя и се намръщи. Какво по дяволите се беше случило? Беше оставил своята жена усмихната и радостна сутринта, а сега се връща и открива, че на лицето й е изписано силно страдание. Само ако Ан я е разтревожила с нещо… Той изреди в ума си всички неприятни неща, които можеха да се случат на нещастната Ан, бързо прекоси двора и закова високото си стройно тяло пред Сара.
— Ако искаш, ще я завържа навън, да я открият команчите — изръмжа той вместо поздрав.
Сара беше толкова вглъбена в мислите си, че нито го бе чула, нито видяла да приближава и подскочи от думите му. Съзнанието й все още се занимаваше с това, което Танси бе казала и затова го погледна учудено.
— Искаш да завържеш Танси и да я оставиш на команчите? — объркано попита тя.
— Танси ли? — възкликна Янси, толкова объркан, колкото и Сара. — Не, за бога! Но какво ти е направила Танси, че изглеждаш толкова тъжна?
Сара реши, че няма никакъв смисъл да увърта и каза просто:
— Танси нищо не е направила… — тя замълча и си помисли, че ако Танси е убила Маргарет, то тя наистина е направила нещо. После се поправи: — Е, може би е извършила нещо, но в момента ме разстрои повече нещо, което тя каза. — Тя стрелна Янси с несигурен поглед, пое си дълбоко дъх и припряно изрече: — Танси знае, че Маргарет е била убита с камата на Бартоломю! — Тя внезапно осъзна, че и това не е съвсем вярно и добави, стараейки се да бъде честна: — Искам да кажа, тя не спомена, че е била камата на Бартоломю, а само че е била „остра испанска кама“, а за каква друга може да става дума?
Янси седна срещу нея и изпъна напред дългите си крака, а загорялото му лице не изразяваше нито учудване, нито уплаха. Той бутна широкополата черна шапка над челото си и спокойно предложи:
— Хм-м-м, хайде да започнем отначало. Кажи ми какви бяха точно думите на Танси.
И така Сара му разказа за посещението си при Танси и за това, което бе научила. Когато свърши, тя го погледна изпитателно и се разочарова като откри, че той е толкова спокоен и сдържан, както и в началото.
— Това не ти ли се струва подозрително? — попита загрижено тя. — Искам да кажа как тя е могла да узнае за камата, ако не я е видяла — и то забодена в гърдите на Маргарет!
— Това че е видяла камата, не значи непременно, че трябва да я подозираш — отвърна спокойно той. Сара го изгледа невярващо и той продължи. — Разбери, Танси може да е видяла камата и все пак да няма нищо общо с убийството. Слугите винаги са на крак от ранни зори, преди останалите да се събудят и тя е могла да открие тялото преди теб, но да си държи устата затворена. — Лицето на Янси потъмня. — Като е знаела, че Маргарет има навика да прави интимните си срещи в павилиона, вероятно първата й работа сутрин е била да отиде и да оправи там и така е открила тялото.
Лицето на Сара светна.
— Ох! — възкликна облекчено тя. — Не бях се сетила за това!
Янси се загледа в нея.
— А сега, когато знаеш, забрави за Танси и убийството на Маргарет и мисли само за своя съпруг. Даваш ли си сметка, че не съм те целувал почти дванадесет часа? — каза той, а устните му се изкривиха в чувствена усмивка.
Вниманието й начаса се отклони и засмяна, Сара се надигна от стола. Застана зад него, бутна шапката му и я остави да падне на земята и го целуна невинно по челото.
— Ето! — нежно прошепна тя. — Това задоволява ли те?
Очите на Янси потъмняха и с нещо средно между стенание и ръмжене той я привлече в скута си. Тя обви с ръце шията му; устните им се срещнаха и няколко минути след това в двора не се чуваше нищо друго освен ромона на фонтана и приглушените им въздишки. Когато най-накрая се отдръпнаха един от друг, чертите на Янси бяха напрегнати от нескрито желание, а устните на Сара — порозовели и подпухнали.
— Никога няма да се наситя да те целувам — прошепна той. — Никога. — Той обгърна с едната си ръка раменете й, а с другата я прихвана под коленете и се изправи, като я вдигна със себе си. — Спря ли ти менструацията? Вече пет дни… и скъпа, така копнея за теб!