Независимо от интимността между тях и въпреки че предния месец трябваше да обяви състоянието си, Сара все още се стесняваше от него. Тя се смущаваше най-вече при обсъждането на физиологични въпроси, но сега промърмори само леко изчервена:
— Да, спря. Тази вечер не трябва да спим разделени.
Янси се засмя на смущението й.
— Bueno! — каза той и я целуна по носа. — А сега, преди някой да дойде и да ни прекъсне, искам да ти покажа колко много ми липсваше любовта на твоето малко, нежно тяло през всичките тези безкрайни нощи! — Щом като вратата на стаята се затвори зад тях, за най-голяма радост на Сара той потвърди думите си…
След известно време тя лежеше гола и задоволено отпусната в ръцете на мъжа си, а пръстите й си играеха с твърдите черни косми на гърдите му.
— Днес беше скучно, докато те нямаше — меко започна тя. — Сигурен ли си, че не искаш да промениш мнението си и да ми позволиш да идвам с теб там, където подбират добитъка? — Тя се повдигна на лакът и му се усмихна. — Обещавам да не се разтапям от горещината, а ако ми стане прекалено горещо, веднага да кажа.
Янси печално изкриви устни.
— Напоследък Бартоломю на няколко пъти ми намеква, че работата ми ще тръгне по-добре, ако се съсредоточа напълно върху това, което върша, вместо мисълта ми изцяло да е заета от едно малко зеленооко създание в хасиендата. Като имам предвид това, ще ти предложа да идваш с мен, независимо колко горещо става и за колко време ще ме няма в къщи.
Сара пленително му се усмихна и го целуна. Янси отвърна нетърпеливо на целувката й и Сара успя да проговори чак след известно време.
— Бартоломю е много мъдър човек, нали? — каза задъхано тя. Янси я погледна през спуснатите си клепачи.
— Хм-м-м да, но не колкото мен, когато се ожених за теб!
Сара го погледна смутено и той се засмя, прегърна я и я целуна. Целувката прерасна в милувки, а милувките — в още едно пътуване към екстаза, който телата им създаваха едно за друго.
Янси и Сара не излязоха тази вечер от стаята си, даже и за вечеря и това не изненада никого от обитателите на хасиендата, въпреки че на лицето на Ан се бе изписала открита завист. Обаче тъмните очи на Мария, която сервираше на Шелдрейкови, бяха пълни със задоволство и възхищение. Щом Шелдрейкови се оттеглиха, Мария се усмихна на себе си и отиде да постави до вратата на Янси и Сара малък поднос, отрупан с лакомства и питиета. Тя беше съвсем сигурна, че другата година по това време хасиендата щеше да се оглася от радостните писъци на новородено бебе. Първото от много бебета, ако изобщо имаше някакъв нюх към тези неща!
На другата сутрин Сара беше възседнала Локуела и яздеше до Янси, който беше на своя предпочитан кон — едър черен жребец, а мислите й също бяха насочени към възможната поява на бебе. У нея обаче тази мисъл предизвикваше смесени чувства, а и тя не беше сигурна като Мария, че това ще стане толкова скоро. Измъчваше я фактът, че беше преминала втората й менструация, откакто се бяха оженили с Янси и я гнетеше лошото предчувствие, че може би ще се окаже бездетна. Освен това оставаше досадният проблем със завещанието на Сам и причините на Янси да се ожени за нея… Сърцето й се свиваше при мисълта, че единствено желанието да има наследник за Каза Палома го кара толкова често и старателно да я люби. Тя го обичаше и вярваше, че и той я обича — независимо че пазеше обезкуражаващо мълчание по въпроса! Тя искаше да вярва, че той я обича и че един ден съвсем скоро ще й го каже. Само се надяваше това да стане преди да забременее. Ако забременее изобщо.
Трябва да беше издала някакъв звук, защото Янси изпитателно я погледна и вдигна въпросително черните си вежди. Тя му се усмихна, пропъди потискащите я мисли и весело каза:
— Каква прекрасна сутрин! Не ти ли харесва точно това време, когато е още хладно, а пред теб е целия ден?
— Това удоволствие от сутринта ли те накара така тежко да въздишаш и да изглеждаш така замислена? — сухо попита той.
Сара се намръщи. Нейният прозорлив съпруг забелязваше всичко, особено нещата които тя би искала да скрие!
— Не, разбира се. Просто мислех за нещо друго — измърмори тя, без да го поглежда в очите.
— За какво?
Негодувание обзе Сара. Можеше да е омъжена за него и това му даваше известни права над нея, но не смяташе, че той трябва да се промъква до най-интимните й мисли. Имаше право поне на някакво уединение!
— Не беше нищо важно, даже вече забравих какво беше! — язвително отвърна тя.
Янси й хвърли неразгадаем поглед изпод периферията на черната си шапка.