— Тайни ли, Сара? — спокойно попита той след минута мълчание.
Бе започнала отчаяно да се убеждава, че тя няма никакви тайни, а той е този, който крие нещата в себе си, когато се сети за Хайръм и Ан. От седмици се колебаеше дали да му разкаже какво е видяла и още не беше решила. Тя си пое дълбоко въздух и прибързано изрече:
— Знам, че не е моя работа, нито пък твоя, но знаеш ли, че Хайръм и Ан Шелдрейк се обичат? Че имат връзка?
За нейно учудване Янси изглеждаше много доволен от думите й. Той отчаяно се бе надявал, че тя ще му каже за Ан и Хайръм; искаше доказателство, че му вярва безрезервно и желаеше между тях да няма тайни. Думите й премахнаха леката болка, която гризеше сърцето му и го изпълниха със задоволство.
— Чудех се колко ли време ще ти трябва, за да ми разкажеш за тяхната връзка — просто изрече той.
— Ти си знаел за тях? — възкликна недоверчиво Сара.
Янси се намръщи и внезапно си даде сметка, че следващите няколко мига ще бъдат доста опасни — особено ако Сара се обидеше от признанието, че той е поставил хора, които дискретно да наблюдават всяко нейно движение, откакто откри в леглото си гърмящата змия. Той се надяваше тя да разбере тънката разлика между „наглеждам“ и „следя“. Смутено се прокашля.
— Е, ами откакто намери тази проклета гърмяща змия в леглото си, казах на Естебан да намери някой… — той отново се прокашля, забелязал как тя започва да разбира. — Е, всъщност няколко човека, които да те охраняват. — Гласът му стана по-твърд. — Не исках да намираш други неприятни изненади, а покрай това излезе на бял свят и връзката на Ан и Хайръм.
Сара си пое възмутено дъх.
— Поставил си някой да ме следи, така ли? — попита разгневено тя.
— Не да те следи, скъпа, а да те охранява — повтори твърдо Янси със стиснати зъби.
— Е, извини ме, но аз виждам ситуацията в съвсем друга светлина! — изсъска тя, а зелените й очи блестяха, но не от нежност или радостно вълнение. Тя стисна по-здраво юздите и преди да пришпори Локуела, тя добави ядосано: — Когато някой го „охраняват“, то този някой трябва да знае за това — всичко друго си е чисто и просто следене!
С кисело изражение на лицето Янси я проследи е поглед как се отдалечава към лагера за добитъка, който тъкмо се беше появил на хоризонта. Унило си призна, че твърдението на Сара е правилно. Замислено потри брадичката си. Като че ли дължеше извинение на своята жена и ако искаше отново да спечели благоразположението й, имаше ясното усещане, че трябва доста раболепно да признае вината си и да изрече безкрайно много нежности. Той се засмя. Ще трябва да се признае за виновен, но нямаше нищо против нежните думи, а за да бъде неговата Сара щастлива и усмихната, беше готов на всичко.
Независимо от гъстите храсти наоколо, сборното място за добитъка лесно се откриваше в безкрайната пустош. То беше избрано не само заради лъкатушната рекичка с три ръкава, която криволичеше през равнината, но и заради множеството дълбоки корита на пресъхнали реки със стръмни брегове, които пресичаха тук-там тревистата прерия и които се превръщаха в отлични капани за добитъка, когато бъдеха заградени от едната си страна. Преследвани и гонени от каубоите зад тях, нищо неподозиращите говеда и мустанги бяха безмилостно вкарвани вътре и преда обезумелите животни да открият, че не могат да се измъкнат на свобода от другата страна, зад тях изведнъж се хлопваха скритите порти и ги затваряха в капан. Освен тях бяха построени и яки заграждения от груби дървени трупи, в които да се вкарват говедата и мустангите за подбор и кастриране. Множество фургони с различна форма и големина, както и няколко палатки стояха в сянката на върбите и акациите близо до рекичката. Недалеч от тях между две дървета беше опънато здраво въже от необработена кожа, за което бяха завързани около дузина оседлани коне.
Когато приближи, Сара остана зашеметена от гледката и натрапчивите миризми. Мъже оживено щъкаха насам-натам и гласовете им отекваха надалече; говедата мучаха, конете цвилеха, а в утринния въздух се разнасяше приятен аромат на пушек, прясно сварено кафе и пържен бекон.
Сара дълбоко си пое дъх. Толкова й харесваше това място! Докато слизаше от Локуела и я завързваше за въжето при другите коне, тя мрачно си мислеше, че няма да позволи на Янси да развали радостта й от посещението. Някой да я държи под око, как ли пък не!
Без да обръща внимание на Янси, който приближи коня си зад нея, Сара се огледа и зърна до един от огньовете Хайръм, който пиеше кафе. Тя хвърли навъсен поглед към Янси и се запъти към Хайръм с определено приятелска усмивка на лицето.