Янси изненадано възкликна, когато почувства в ръцете си мекото женско тяло, а после зърна Сара, която объркано се взираше в матовото му лице и се задъхваше от вълнение пред властния му поглед.
Сара стоеше като прикована от този остър взор и не можеше да откъсне очи от лицето му. Докато стояха така замръзнали при стълбата, тя за пръв път в живота си усети мъжко присъствие. Тялото му бе здраво, излъчваше топлина и мирис на кожа и тютюн и Сара усети как постепенно я изпълва непознато вълнение.
В този сякаш безкраен миг Янси бе впил поглед в насълзените й очи и се бе загубил в зелената им дълбини. Ръцете му усещаха гъвкавостта и крехкостта на тялото й и когато най-накрая отмести замаяния си поглед от лицето й, осъзна, че никога в живота си не е срещал по-очарователно създание. Той предположи какво я е разстроило и погледът му омекна.
— Виждам, че Маргарет е насочила острите си нокти и към теб.
Сара отвърна, все така странно изтръпнала:
— Да, всъщност, не.
Подкупваща усмивка повдигна ъгълчетата на чаровните му устни и той закачливо попита:
— Кое от двете? Да или не?
Сара дълбоко пое дъх; надяваше се той да я пусне, искаше й се неговата близост да не е й въздейства по такъв начин. Припомняйки си добрите маниери, тя официално произнесе:
— Вашата мащеха беше много любезна с мен.
Янси весело се засмя.
— Маргарет ли? Ти се шегуваш!
Хипнотизирана от промяната, която смехът предизвикваше върху лицето му, Сара не отговори, загледана в закачливия блясък на кехлибаренозлатистите му очи, в трапчинката, появила се на едната му буза, в добронамерената усмивка на устните му.
Янси се взираше в сълзите, които постепенно изсъхваха на бледите й страни и постепенно престана да се смее.
— Щом не е Маргарет, тогава кой те накара да плачеш? Да го накарам ли да съжалява? — попита той, а в гласа му прозвучаха странни нотки.
Сара бавно поклати глава с поглед, впит в матовото му лице, а изразът, появил се в блестящите му златисти очи ускори ударите на сърцето й. Разбираше, че трябва да сложи край на тази чудна магия, но не знаеше как и просто стоеше, без да съзнава колко е привлекателна с порозовелите си страни и чувствени устни и как чудно греят изумрудените й очи през гъстите мигли на светлината на свещта.
Янси обаче забелязваше всичко.
— Е, chica, щом няма негодници, които да накажа, то нека поне да изтрия сълзите ти… — дрезгаво прошепна той.
Сара замръзна при допира на устните му до насълзените й страни. Дъхът й спря, а той вече покриваше с нежни целувки лицето й и невинно се насочваше към мекотата на устните й. Когато най-накрая ги докосна, главата й се замая и тя помисли, че ще припадне… и че на света няма нищо по-вълнуващо от целувката на Янси.
Сара не си спомняше кога бе обвила с ръце шията му и се бе притиснала към него — да е в прегръдките му й се струваше най-естественото нещо на света.
— Разтвори устните си, querida… нека… нека да… — промълви той.
Изпълнена с вълнение, каквото никога друг път не бе изпитвала, тя и не помисли да му откаже и в очакване отвори устни, а усещането, което я разтърси когато изгарящият му търсещ език проникна между тях, я накара да се отпусне в ръцете му.
Не се знае колко време те останаха страстно прегърнати и как щеше да завърши това, тъй като зад тях се разнесе звънък смях и те отскочиха един от друг като попарени.
— О, скъпа! — извика Маргарет с хитра усмивка. — Когато ти казах да се забавляваш, нямах предвид да изпробваш чара си върху Янси.
Дълбоко развълнувана от непознатото усещане, което я завладя, когато Янси я бе взел в ръцете си, Сара я гледаше объркано. Тя даже не усети как Янси я скри зад себе си от злобния поглед на Маргарет. Като в просъница го дочу да казва:
— Остави я на мира, Маргарет! Тя е толкова невинна! Ако искаш да излееш злобата си на някого, намери си съперник от твоята категория.
Маргарет присви красивите си очи.
— О, не ми казвай, че и ти си се подлъгал от невинния й вид! — засмя се тя с неприязън. — Мъж от рода Кантрел — благороден и готов да защити оскърбените! И ти си един мекушав глупак, точно като баща си!
— Мисля, че каза достатъчно тази вечер — отвърна Янси с равен глас.
С лукаво пламъче в очите Маргарет пристъпи към стълбите.
— Ами ако не съм? Какво ще направиш тогава?
Сара възвръщаше способността си да мисли; усетила напрежението в едрото тяло на Янси, тя се уплаши, че Маргарет ще го предизвика към насилие. Когато той заплашително пристъпи към нея, Сара не се въздържа и се намеси.