Даже и да беше изненадан да е обект на ослепителната усмивка на Сара, която тези дни обикновено се задоволяваше само хладно да му кимне, Хайръм не го показа и когато тя приближи, устните му се извиха в усмивка.
— Добро утро, Хайръм — сърдечно каза Сара, когато дойде достатъчно близо до него, така че той да я чува. — Как си днес?
Хайръм отвърна на поздрава й и посочи с глава едно голямо гърне с кафе, поставено на въглените в огъня.
— Искате ли малко? — попита той. — Силно е, а и току-що съм го сварил.
С чаша горещо черно кафе в ръка, Сара духна дима, който се издигаше от чашата и отвърна непринудено:
— Напоследък нямахме много време за разговор. Харесва ли ти работата тук в Палома?
— Откривам, че ми харесва много повече, отколкото съм предполагал, че може да бъде — честно каза Хайръм. — Много се различава от отглеждането на памук и се учудвам какво удоволствие изпитвам от разнообразните задачи, които трябва да изпълнявам тук.
Сара кимна съчувствено.
— О, зная! Изглеждаше толкова лесно, когато си говорехме за това, нали? Струва ми се, че нито единия от двама ни не си даваше сметка за огромното количество черна работа, която трябва да се свърши. — С крайчеца на окото си Сара забеляза, че Янси приближава към тях и затова насочи целия си чар към Хайръм и го дари с широка, омайваща усмивка.
— Всичко обаче потръгна великолепно, не мислиш ли? — почти се разтопи от възторг тя. — Точно както го бяхме планирали в Магнолия Гроув!
Хайръм примигна от заслепяващия чар на усмивката й. Какво, по дяволите, ставаше? — подозрително се питаше той. В последно време Сара се отнасяше с него като че беше болен от чума, а тази сутрин… Той зърна Янси и като забеляза навъсеното му изражение, веднага разбра какво се беше случило. Както изглежда, в рая на влюбените имаше неприятности. Добре, добре. Късметът му изглежда беше проработил. Може би имаше шанс да си възвърне благоволението на Сара, а оттам нататък… Той й се усмихна и й предложи нехайно:
— Тази сутрин ще помагам в докарването на нова партида говеда. Искате ли да дойдете с мен?
Янси, който се беше приближил до двамата, чу поканата на Хайръм и се навъси още повече. По дяволите, Сара се усмихваше прекалено радостно на това копеле Бърнел и отвръщаше прекалено ентусиазирано на думите на Хайръм, а това силно го засягаше! Двамата стояха малко встрани от останалите мъже, видимо задълбочени в личен разговор и Янси усети как гневът избухва в него.
Изобщо не му допадаше това, че Сара и Хайръм си приказват толкова дружелюбно и задушевно, особено след като тя му беше сърдита и той се сепна, осъзнал че бурното чувство, което го изпълни от глава до пети, беше чисто и просто ревност! За бога, тя беше негова жена! И той бе дяволски сигурен, че няма да стои смирено и да я остави да поставя уловки на друг. Особено пък на Хайръм Бърнел!
Преди Сара да успее да отговори на поканата на Хайръм, Янси се намеси кисело.
— Много мило от твоя страна, Бърнел. Сигурен съм, че жена ми ще се радва да наблюдава подбора на добитъка с теб, но ще е още по-доволна, ако бъде с мен! Мисля да я взема със себе си след малко и съжалявам, че ще трябва да отклони любезната ти покана.
Той прие спокойно възмутеното ахване на Сара и заплашителния поглед, който тя му хвърли, седна до огъня и си наля в една чаша кафе.
— Нали така, скъпа? — мрачно каза той, взирайки се в нея над ръба на чашата.
На Сара й се прииска повече от всичко на света да плисне кафето си в арогантното му лице и да извика колкото й глас държи че не е прав, но внезапно забеляза как каубоите, които бяха наоколо, открито наблюдават сцената и реши, че няма така публично да се противопоставя на Янси. Тя преглътна възмущението си и промърмори:
— Да, така е, скъпи! — После, решена да не му остави последната дума, се усмихна лъчезарно на Хайръм и с треперещ глас изрече: — Това обаче не значи, че няма да излезем друг път, Хайръм. Може би следващия път, когато дойда?
Хайръм повдигна галантно шапката си, но уловил заплашителния блясък в очите на Янси, остави чашата си.
— Както кажете, мадам. Ще се радвам да ви се подчиня, но сега е по-добре да тръгвам. — Едно нещо беше да насърчава Сара, а съвсем друго — да подтиква съпруга й към насилие! Той бързо се отдалечи от тях.
Над ръба на чашата си Янси го видя как възсяда един от конете и препуска заедно с няколко каубои, които тъкмо напускаха лагера. За момент останаха сами със Сара и той я погледна.
— На твое място не бих насърчавала тази връзка — изръмжа той. — Спомни си, че той вече прелюбодейства с една жена, но се съмнявам, че силите му ще стигнат за две!
Сара го погледна и си пое възмутено дъх.