— Ти си най-надменният, арогантен и вбесяващ човек, когото съм имала нещастието да срещна някога! — изсъска тя и добави, разтърсвана от гняв: — Не можеш да си представиш колко пъти ми се е искало никога да не бях те поглеждала, камо ли да се омъжа за теб! Понякога наистина се питам защо се омъжих за теб!
Думите й го прободоха и той не й остана длъжен.
— Трябва да ти напомня, че нямаше голям избор! — Това беше самата истина, но все пак не беше най-умното нещо, което можеше да каже и той го осъзна в момента, в който произнесе думите. Сега не беше моментът да напомня на Сара как я беше принудил да стане негова жена. Той прокле дългия си език, признавайки че никога не би намерил по-неподходящо време, за да обсъждат не особено джентълменския начин, по който я бе накарал да се оженят!
— Е, много ти благодаря, че ми припомни този неприятен факт! — разярено отвърна тя, като се отдръпна назад, а изумрудените й очи гневно блестяха. — Знаеш ли, почти бях забравила какъв безскрупулен и безчувствен негодник можеш да бъдеш! Няма да повторя друг път тази своя грешка! — разпалено завърши тя.
Ужасен от бързината, с която близостта им от последните седмици се изпаряваше, Янси отчаяно търсеше начин да възвърне радостните мигове отпреди да заговорят за връзката между Хайръм и Ан и най-вече отпреди да стане ясно как той беше разбрал за нея!
— Боже мой! Сара, какво става с нас? Аз никога… аз… — прошепна безпомощно той.
— Не се е случило нищо, което да изненада и двама ни. В края на краищата, ти знаеш защо ме принуди да се оженя за теб — гласът на Сара потрепера от подтиснати ридания. — Аз просто сгреших, когато го забравих за известно време!
Думите й прободоха като с кинжал сърцето му и той тъкмо щеше да пристъпи към нея, тъй като нуждата да я прегърне и да я убеди каква лудост е всичко това замъгляваше всичките му мисли, когато към тях се приближи Бартоломю, без да усеща колко напрегната сцена прекъсва.
— О, здравейте! — весело възкликна той. — Не ви видях кога сте пристигнали! Тъкмо мислим да започнем да кастрираме биковете и сигурно ще ни е нужна помощта ви, Янси.
Бартоломю, който изглеждаше съвсем различен с бричове и ботуши, се усмихна закачливо на Сара.
— Дошла сте да гледате красивия си съпруг как работи ли, Сара? — попита той.
— Не! — в един глас му отвърнаха Сара и Янси.
Бартоломю веднага разбра, че е стъпил в гнездо на оси.
— Ах, ами… извинете. — Той се завъртя на пети и бързо се отправи към едно от най-големите заграждения, препълнено с мучащи говеда.
— Не желая да те задържам — злобно се обърна Сара към Янси, все още силно ядосана и обидена. — Сигурна съм, че твоята помощ ще им е от полза, а колкото до мен — не ме е грижа дали изобщо ще те видя отново!
Очевидно в момента нищо не можеше да си оправи между тях и надявайки се до края на деня ядът на Сара да премине, Янси реши, че ще е най-добре засега да я остави сама.
— Отлично! — отсече той с мрачно лице. — Точно това ще направя! А ти се забавлявай!
През сълзи Сара наблюдаваше своя съпруг как се отдалечава в посоката, в която изчезна Бартоломю. Тя потисна риданията си и й се прииска да не му бе наговорила такива противни неща. Сега, когато злото вече беше сторено, тя би дала всичко, за да върне обратно обидните си думи, но беше твърде късно. С натежало от мъка сърце Сара с бавни стъпки последва Янси.
Лагерът вече беше почти безлюден, с изключение на няколко възрастни мъже, които готвеха храната. Всички останали бяха или при добитъка, или навън да докарват още говеда. Сара навъсено си помисли, че няма друг избор, освен да стигне до загражденията и да погледа как мъжете работят.
Тя почти не забелязваше опасната, жестока и еднообразна работа върху добитъка, която се извършваше пред очите й, тъй като мислите й изцяло бяха обсебени от внезапния й разрив с Янси. Със закъсняло разкаяние тя разбра, че е реагирала прекалено бурно на изявлението, че той е поставил някой да я наблюдава. Тя би трябвало да бъде поласкана от загрижеността му за нея и въпреки че би й се искало да знае за хората, които я наблюдават, тя оценяваше причините на Янси да постъпи така — той беше свикнал да издава заповеди и да ръководи нещата без да се съветва с когото и да било! Флиртът с Хайръм не правеше положението по-розово, унило признаваше тя, а в мига, когато се бе усмихнала така подкупващо на Хайръм, тя предполагаше, че Янси ще реагира именно както бе постъпил. Нарочно го провокираше и нямаше защо да се учудва на думите му. Те обаче я бяха засегнали дълбоко и бяха събудили познатите й чувства на негодувание и безпомощност и съвсем естествено тя бе избухнала срещу него.