Загорялата ръка на Янси внезапно се протегна нагоре и задържа нейната. Той придърпа пръстите й към устните си и ги целуна.
— Всички ли си отидоха вече? — прошепна той, все още със затворени очи. — Вече безопасно ли е да се събудя?
Той отвори очи и Сара се втренчи в него със скандализиран израз на лицето. Янси се засмя и в кехлибаренозлатистите му очи затанцува весело пламъче.
— Скъпа, как иначе щяхме да останем насаме? — спокойно отвърна той. — Те щяха да ни оставят сами само ако се престорех на сериозно пострадал.
Сърцето на Сара подскочи от радост, но тя все пак му се скара.
— Те се притесняваха за теб! Така ни изплаши всички! Да се преструваш, че си по-сериозно ранен, отколкото е в действителност! Не те е срам!
Очите му насмешливо блестяха изпод гъстите черни ресници.
— Да не искаш да кажеш, че не желаеш да останеш насаме с мен? — обидено попита той. — Че не ме обичаш?
— Да! Не! — изрече тя, очарователно объркана. Издърпа ръката си, погледна го втренчено и разпалено продължи: — Ти не заслужаваш да бъдеш обичан! Сигурна съм, че никога няма да разбера какво правиш, за да внушиш такава преданост и вярност на хората ти към теб! Те нямат никаква представа какво арогантно чудовище си!
Думите й ни най-малко не го засегнаха. С изкривено в усмивка лице той се протегна и здраво обхвана ръцете й над раменете. Леко я повдигна и тя се озова върху гърдите му, а краката й останаха да стърчат от ръба на леглото.
— Сара, каква малка глупачка си! — прошепна той, а устните му бяха на сантиметри от лицето й. — Обожавам те — даже и когато си толкова опърничава! — После я целуна — една страстна и пламенна целувка, която замая и без това обърканата й глава.
Светът се завъртя около Сара и всичко друго престана да съществува за нея, освен Янси, топлите устни на Янси върху нейните, ръцете на Янси върху тялото й и сърцето на Янси, което биеше в един ритъм с нейното. Тя се отдаде без да разсъждава на целувката му, на докосванията му и когато най-накрая откъсна устни от неговите, прошепна с въздишка:
— О, Янси, толкова те обичам!
Той отметна назад една къдрица коса, която беше паднала на челото й и отвърна с нежна усмивка:
— Знаеш ли, някога се опасявах, че никога няма да чуя от теб тези думи. Понякога се убеждавах, че съм най-големият глупак на света, защото бях погледнал повторно твоето нежно личице в онази първа нощ, когато се върнах в Магнолия Гроув и безнадеждно се влюбих в теб! Остави ме да те преследвам, скъпа моя — и никога не ми даде и най-малък знак за истинските си чувства. Постоянно хвърляше в лицето ми Каза Палома, отказваше да се омъжиш за мен… принуждаваше ме да действам по омразен за мен начин. Без да ми позволиш да направя каквото и да било друго. — Той я погледна строго, което никак не съответстваше на нежността в очите му. — За много неща имаш да отговаряш, моя невесто!
Сара замечтано се усмихна и очерта с пръст стиснатите му устни.
— Ами ти? — прошепна тя. — Ти нито веднъж не загатна за какво мислиш! Просто ми заповядваше и открито се възползваше от мен!
Той я целуна и непринудено се засмя.
— Така ли беше? — Усмивката му се стопи и очите му потърсиха нейните. — Нали не съжаляваш? Накрая всичко свърши добре, нали?
Внезапната му несигурност я трогна. Тя се намести по-удобно до него на леглото, сгуши се до тялото му и прошепна почти до устните му:
— Никога няма да съжалявам, че се омъжих за теб. Никога! Нито пък за това, че те обичам!
— Мила моя! — дрезгаво изрече той. — Обожавам те!
Той я притисна по-здраво в ръцете си и нетърпеливите му устни потърсиха нейните. Възцари се тишина, нарушавана само от време на време от леки въздишки и приглушен шепот и през следващите няколко минути двамата влюбени не си казаха нищо, което би представлявало интерес за околните. Това бяха безценни мигове на нежност и въпреки че и в двамата гореше едва сдържано желание, те не му се поддадоха, а предпочетоха да се насладят на неописуемото удоволствие просто да знаят, че обичат и че са обичани. Галеха се и се целуваха почти целомъдрено; Сара беше облечена и лежеше върху одеялата, които покриваха голото тяло на Янси, но чувството между тях беше толкова силно, че това нямаше значение. Тя объркано реши, че е направо божествено да е влюбена в съпруга си и особено да знае, че е обичана от него!
Беше допряла бузата си до гърдите му, а той я бе притиснал с ръка до себе си и останаха да лежат така дълго време, наслаждавайки се на този магически миг на безкрайно блаженство — един от редките и чудни моменти, когато всичко в техния свят беше наред и между тях царуваше пълна хармония. Всички съмнения, тревоги и недоразумения бяха изчезнали и те се потапяха без свян в магията на чудната си любов. Най-накрая светът се намеси в идилията им и на земята ги върна едно тихо почукване на вратата.