През полуотворената врата се провря главата на Бартоломю, който се усмихна, виждайки ги да лежат на леглото и забелязвайки най-вече магическото съвземане на Янси. Той влезе в стаята с дяволит блясък в очите и се приближи към леглото.
— Чудех се — каза той вместо поздрав, доколко раната ви наистина е сериозна и доколко е плод на вашата хитрост!
Янси се засмя.
— Съжалявам, ако съм ти причинил тревоги, но — той сведе поглед към Сара, която не беше помръднала — исках да остана насаме с моята съпруга! — Кехлибаренозлатистите му очи заблестяха. — Имахме много неща да си кажем!
Открита привързаност и възхищение се изписаха на лицето на Бартоломю, който поглеждаше ту към единия, ту към другия и откриваше, че и двете лица са озарени от щастие.
— Обзалагам се, че сте открили това, което за останалите беше ясно от месеци.
Сара се засмя и седна в леглото.
— Знаеш ли, че сме можели да открием много по-рано това възхитително състояние на нещата, ако някой просто ни го беше посочил! — дръзко отвърна тя.
— И да се лишим от удоволствието да ви наблюдаваме как го откривате сами? — закачливо попита Бартоломю.
Те побъбриха така няколко минути; после лицето на Бартоломю потъмня.
— Сериозно ли сте ранен? — попита той Янси.
Сара вече се беше преместила на креслото до леглото на Янси. Когато Бартоломю зададе въпроса си, прекрасното й лице придоби загрижен израз. Едната й ръка все още беше сплетена с ръката на Янси — не можеха да издържат да не се докосват — и той успокоително стисна пръстите й.
— Не се тревожи, мила, аз наистина съм много добре — меко каза той и после се обърна към Бартоломю. — Това се отнася и за теб. Ударът беше силен, но аз съм добре. Малко ме боли главата, но това е всичко.
Бартоломю кимна, като че ли думите на Янси потвърдиха собствената му диагноза. Той взе един стол, приближи го до леглото и седна, а изражението му остана тревожно и напрегнато.
— Това, което се случи днес, не беше злополука — направо започна той. — Вашият кон е бил прострелян нарочно. Някой е искал вие да умрете или поне много сериозно да пострадате!
Янси не знаеше кога са открили причината за падането на коня му, но не изглеждаше учуден от това, което Бартоломю току-що беше разкрил.
— Чудех се — каза замислено той — какво го накара да падне така — не изглеждаше да се е спънал в дупката на някой лалугер например. Като че ли изведнъж спря и се строполи.
Бартоломю сви устни.
— Един куршум в мозъка прави точно това — поваля за миг животното!
— Но кой го е сторил? — попита загрижено Сара, а широко отворените й зелени очи се насочваха ту към единия, ту към другия. — И защо?
Бартоломю и Янси се спогледаха.
— Струва ми се, че отговорът е съвсем ясен… — бавно отвърна Янси.
Сара се взря в него, питайки се какво той знае, а тя — не. Не можеше да мисли, че го е извършил някой от неговите хора! Без съмнение всички до един — даже и Бартоломю наред с каубоите — бяха готови с радост да дадат живота си за него. Те със сигурност не биха заплашили живота му! А с изключение на Хайръм, наблизо там нямаше никой. С изключение на Хайръм. Сара отвори уста от учудване, когато я осени прозрението.
— Мислите ли, че Хайръм го е сторил? — изрече тя.
Нито един от двамата не направи опит да опровергае твърдението й и на Сара едва не й прилоша. Беше харесвала Хайръм, беше го считала го за свой приятел и имаше време, когато би било изключено да го заподозре в опит за хладнокръвно убийство. Това бе, естествено, преди да открие, че той се е забъркал в тайна любовна връзка с Ан Шелдрейк, продължавайки да твърди, че обича самата нея! Не искаше да повярва, че този следобед той се е опитал да убие мъжа й, но бе категорична, че повече не трябва да му вярва, а освен това не можеше да отрече, че той бе най-вероятният заподозрян.
В напрегнатата тишина, която се беше възцарила, тя изведнъж се обади:
— Но защо? Мислех, че отношенията ви се бяха пооправили. Напоследък ти се отнасяше много добре с него — не го уволни, както можеше да направиш, даде му почти същата работа, която би вършил, ако моите първоначални намерения се бяха осъществили. Не би трябвало да има никаква причина да се оплаква, а освен това изглеждаше примирен и доволен от положението си тук. Какво щеше да спечели, ако те беше убил?
Бартоломю гледаше в пода, така че Янси взе думата.
— Всичко, което той преследва, е самата теб! — спокойно каза той.