— Мен? — извика тя, явно изненадана. — Какво имаш предвид, за бога?
Янси прикова поглед върху лицето й.
— Ами ако аз бях умрял, ти щеше да останеш една прекрасна, много богата млада вдовица. Ако бях умрял, ти щеше да наследиш всичко — просторните акри на Ранчо дел Сол, безбройните стада диви говеда и коне, сребърните мини в Мексико, с една дума — всичко. — Той се усмихна унило. — Очарователното ти лице и нежното ти тяло ще са достатъчни, за да изкушат всеки мъж, но съчетани с голямо богатство… — Янси замълча, забелязвайки как на ужасеното й лице започна да се изписва разбиране, а после тихо продължи: — Всичко това, съчетано с голямо богатство, ще те направи непреодолимо привлекателна — особено за човек, който не притежава нищо.
— Но аз никога… Аз вече отхвърлих предложението му за женитба. Освен това — отчаяно продължи тя — той обича Ан Шелдрейк. Даже и да може да ме убеди да се омъжа за него, той със сигурност не би искал да се обвърже до края на живота си с мен.
Янси беше притворил клепачи.
— Кой е казал, че ще е за целия му живот? Ако е способен да извърши едно убийство, какво пречи след известно време да станеш жертва на фатална злополука? И да го оставиш богат човек, свободен да се ожени за жената, която си е избрал?
— Мили боже! Нима наистина смяташ, че той е толкова покварен? Да планира не само твоето, но и моето убийство!
Този път отговори Бартоломю.
— Не зная дали той има намерение да ви отстрани или не, но не се съмнявам, че той се опита да убие Янси днес следобед и че мотивът за това е бил да ви направи вдовица. Вдовица, за която е възнамерявал да се ожени. Не можете да ме убедите в противното — погледна той Сара извинително. — Зная, че го харесвахте, но след като Сам умря, за нас двамата с Танси стана очевидно, че той се увърта около вас и ви се подмилква с някакви намерения. Може би не сте го забелязвала, но ние го виждахме и много се тревожехме за вас. Той гледаше на вас като на една надежда за бъдещето и смятам, че даже сватбата ви не е променила гледната му точка. Това е просто още една пречка по пътя му.
Всичко това беше ужасно, но логично и с нарастващо отвращение, което чувстваше със стомаха си, Сара осъзна че е съгласна с начина, по който Бартоломю тълкуваше ситуацията. Все още не беше готова да приеме предположението на Янси, че Хайръм е планирал след време собствената й смърт, но й беше трудно изцяло да го отхвърли.
— Мислите ли, че той е убил Маргарет? — изведнъж попита тя.
Бартоломю повдигна рамене, а Янси бавно каза:
— Не зная. Би могъл, както и още пет-шест други хора.
Сара прокара ръка през слепоочието си.
— Щеше да е по-просто, ако го е извършил. Най-малкото е смущаващо да знаем, че между нас е не само убиецът на Маргарет, но и някой, който вероятно е планирал убийството ти днес следобед!
— Не се тревожи, скъпа — мен ще ме убият много по-трудно от Маргарет! — засмя се Янси.
— Това никак не е забавно! — погледна го Сара. — Той се опита да те убие!
Янси се намръщи и целуна пръстите на ръката й, която още държеше.
— Зная, скъпа, зная, но не смятам, че трябва да се притесняваме, че той ще направи повторен опит в скоро време. Най-вероятно той няма да иска да привлече подозрения върху себе си, нито пък да има някакви улики срещу него. Не вярвам днешното покушение да е било планирано — той просто е видял удобен случай и се е възползвал. Ако успее — добре, но ако се провали, той не губи нищо. Аз поне така виждам нещата.
Бартоломю кимна утвърдително.
— Ние двамата с Естебан говорихме за това и сме склонни да се съгласим. Хайръм няма как да е знаел, че вие ще бъдете точно на това място или че ще има проблем с бика. Ние смятаме, че той е яздил достатъчно далеч от другите, за да е скрит зад храстите и е видял какво се случи. Дал си е сметка, че никой не може да го види и е използвал благоприятната възможност, отчитайки, че когато конят падне е твърде възможно да си счупите врата, а ако това не стане — остава бикът. Нищо е нямало да загуби, ако опита.
— Сега какво ще правим? — преглътна Сара. — Всичко, което знаем със сигурност е, че някой е застрелял коня. Всичко останало са само предположения. Нямаме доказателство, че Хайръм го е направил, а още по-малко — че го е обмислял. Така че какво ще правим — ще го изгоним ли?
— Не зная — започна бавно Янси. — Не съм очарован от идеята Хайръм да се разхожда на свобода наоколо с единствената идея в главата си да ме убие. По-скоро трябва да го задържим тук, където можем да го държим под око докато измислим по-добро решение, или открием доказателство за това, което се готви да извърши.
Сара кимна неохотно, неспособна да предложи нищо друго. Янси погледна Бартоломю с повдигнати вежди.