— Е? Имаш ли друга идея?
Бартоломю възмутен поклати глава.
— Не, струва ми се че не. Не ми харесва идеята това копеле да си мисли, че се е измъкнало, но не виждам какво друго можем да направим освен това, което предложихте. Сара е права — ние имаме само подозрения. Но през това време двамата с Естебан ще се постараем той да бъде наблюдаван отблизо — мрачно допълни той. — От много близо!
Сара се опита да се успокои от думите на Бартоломю, но това бе мрачно успокоение. Само мисълта за това, че Хайръм е толкова близо до Янси, предизвикваше ледени тръпки на страх в тялото й и тя едва изчака Бартоломю да излезе и да затвори вратата след себе си, за да обвие с ръце шията му и разпалено да изрече:
— Да не си посмял да му позволиш да те убие! Чуваш ли? Да не си посмял!
Янси се усмихна и я придърпа още по-близо до себе си.
— Сара, аз те обичам повече отколкото съм обичал когото и да било — нежно отвърна той, целувайки страните й. — Ти си моят живот и аз нямам намерение да оставя Хайръм Бърнел да ме убие. Възнамерявам да имаме дълъг и невероятно щастлив брак и искам да те държа в ръцете и в леглото си до края на живота си! Току-що открих възхитителния факт, че ме обичаш и нима смяташ, че ще позволя на каквото и да било, на когото и да било да ми попречи да се наслаждавам на любовта ти? Чаках прекалено дълго и преживях доста тревоги за това дали ме обичаш, за да позволя сега на Хайръм да прекъсне десетилетията любов, които очаквам от теб!
Какво можеше да направи тя, освен да го целуне? Направи го с голямо желание и скоро откри колко малко са повлияли раните на способностите му. Тя не разбра как се случи, но след няколко секунди вече лежеше гола в леглото до него; дрехите й бяха разпилени в безпорядък по целия под, а топлото му, силно тяло се притискаше пламенно към нейното. Той винаги беше успявал да накара мисълта й да следва неговата, беше успявал да я възбуди само с един поглед, с едно докосване или целувка, но сега беше различно; сега тя знаеше, че зад всяка милувка, зад всяко докосване на устните му и зад всяка дума, която шепнеше докато галеше тялото й, имаше любов и сърцето й ликуваше. Той я обичаше!
Ръцете й страстно го галеха и тя се усмихваше на доволните му стонове, когато пръстите й докоснеха някое особено чувствително място на стройното му тяло. Той я изпълваше с непозната, възторжена наслада — наслада от мускулестото му тяло, от все по-ненаситните му целувки и тя знаеше, че когато той я търсеше, когато най-накрая проникна дълбоко в тялото й със страстно движение, което щеше да доведе и двамата до екстаз, в него бушува същото чувство, което изпълва и нейната душа и това не е само плътско желание — това е любов!
А после, когато страстта им се уталожи, остана неописуемата наслада да лежи до него, да споделят сладкото изтощение, което ги беше обзело и да слуша как той нежно прошепва в ухото й:
— Обичам те, querida — никога не се съмнявай в това! Ти си моят живот!
На блестящия хоризонт обаче имаше едно съвсем малко, едва забележимо облаче и тя отчаяно искаше това последно съмнение да се разсее; въпреки че съзнаваше каква лудост е да пита, тя се надигна и го погледна в лицето.
— Ами Палома? Каква роля има тя в нашия брак? — прошепна с треперещ глас тя.
Очите на Янси потъмняха и той стисна устни.
— Знам, че никога не трябваше да се опирам на това проклето условие в завещанието на Сам, за да те накарам да се омъжиш за мен, но по онова време това изглеждаше толкова удобно! — без да увърта си призна той. — Беше готово оправдание, зад което да се скрия, разбираема за всички причина, която да спусне було пред собствените ми желания… — Той не откъсваше очи от нея и като очертаваше разсеяно с пръстите си фината линия на устните й, дрезгаво продължи: — Сара, аз те желаех, но не мога да отрека, че не исках да се влюбвам в теб. Не исках да призная даже пред себе си, че сърцето ми е завладяно. — Той мъчително преглътна и продължи: — Заклех се, че след Маргарет нито една жена няма да обсеби чувствата ми, че никога няма да си позволя да се увлека по друго женско същество или да се загрижа особено за него! — Той й се усмихна с безкрайна нежност. — И тогава се появи ти… един поглед към прекрасното ти личице беше достатъчен всичките ми мрачни клетви да се изпарят. Желаех те по най-лошия възможен начин — не можех да мисля за нищо друго, но не се тревожех, тъй като страстта е преходно увлечение, докато не осъзнах, че искам не само тялото ти, а самата теб! Бях се влюбил в теб. — Той се взря внимателно в лицето й и спокойно продължи: — Когато се върнах в Магнолия Гроув и те видях в онази първа нощ в кабинета на Сам, се почувствах така, сякаш никога не бяхме се разделяли, като че ли току-що се бяхме пренесли от нощта, когато бе убита Маргарет, а ние се бяхме целували на стълбището. Обзе ме същият възторг, както и тогава, същото желание да те притежавам и закрилям и аз се разгневих и ужасих, а това, че се бе омъжила за Сам и не бе ме дочакала, ме вбеси напълно! — Той мрачно сви устни. — Опасявам се, че от този момент нататък не действах съвсем разумно, но ти стана всичко за мен и нищо друго нямаше значение — даже и Палома! Палома няма нищо общо с нашата женитба, скъпа, нищо общо с това, което се случи между нас… Освен че беше дяволски удобно оправдание, зад което да се скрия! — допълни насмешливо той. — Ако я нямаше Палома, щях да бъда принуден да те ухажвам по общоприетия начин и да призная любовта си много по-рано!