— Би трябвало да се срамуваш от себе си — отнесе се толкова зле с мен! Прелъсти ме, а после ме принуди да се омъжа за теб. Вие, сър, се държахте като подъл и безчестен негодник! — строго произнесе Сара, но меката извивка на устните й и мечтателният израз на изумрудените й очи подсказваха друго.
Янси самодоволно се усмихна и привлече покорното й тяло по-близо до себе си.
— Но нали ме обичаш, скъпа? — прошепна той, почти допрял устни до нейните. — Обичаш ме и ще ме обичаш до последния си ден…
Тя отвърна на целувката му със същата страст, с която той я беше целунал и се остави на вълните на магията, която излъчваше Янси, а сърцето й преливаше от щастие.
— О, наистина — прошепна тя след известно време, когато успя да проговори. — Обичам те повече от самия живот, разбойник такъв!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Дните, които последваха сблъсъка на Янси със смъртта, бяха безкрайно щастливи за Сара и никой около тях двамата не изпитваше и най-малко съмнение относно дълбочината и трайността на взаимните им чувства. Любовта им беше почти осезаема и човек трябваше само да види как Янси поглежда Сара или как нейното лице се разнежва само при споменаване на името му, за да се убеди колко силна и трайна е тя. Това бяха радостни времена за тях, а щастието им се удвои един ден в края на септември, когато Сара срамежливо призна на съпруга си, че Каза Палома ще има наследник. С гръмогласен вик Янси я грабна в ръцете си, а неописуемо нежното изражение на лицето му свидетелстваше за възторга му от перспективата да стане баща.
Естествено новината се разнесе светкавично из малката общност в Палома и членовете й я приеха с голяма радост и вълнение. Въпреки това не всички, които чуха вестта за бъдещото майчинство на Сара, бяха доволни…
Същата вечер на рискована среща с Хайръм в един от поправените обори за животни недалеч от хасиендата, Ан дойде с напрегнато и сърдито изражение на лицето.
— Чу ли? — попита тя, когато Хайръм се промъкна през голямата двукрила врата в хладния мрак на обора. — Малката кучка е бременна!
Хайръм леко кимна.
— Казах ти, че това няма значение! Нека детето й да наследи Палома! Ние ще имаме дел Сол!
— Кога? — изсумтя Ан. — Ти изпусна единствената благоприятна възможност да убиеш Янси, която ти се представи и ми каза, че подозираш, че е поставил някои от хората си да те следят. Даже не можем да се срещаме, без да се излагаме на голям риск, но даже и когато ти успееш да се изплъзнеш от пазачите си, те веднага донасят на това копеле Янси! — Тя нервно обиколи обора. — Чувствам се като затворник! Ако в скоро време не се случи нещо, ще се побъркам! Мразя това отвратително място! Няма с кого да си приказвам и с изключение на вечерите с влюбените — в устата на Ан тази дума прозвуча като ругатня — няма никакви обществени ангажименти, нито магазини — нищо, с което да се занимавам, за да минава времето. Толкова ми е скучно! — Тя го стрелна с укорителен поглед. — Знаеш ли, че онзи ден така отчаяно исках да се отърва от убийствената скука, че даже отидох със Сара в онези кошмарни заграждения за добитък! — Тя потръпна, а ресниците й примигаха срещу него. — Тъй като ни следят, даже не мога да си позволя удоволствието да се любим и така да се разсея от неприятностите. Ако съм принудена да остана още малко време тук, сигурно ще започна да се привързвам към съпруга си!
Всичко, което тя казваше, беше истина — през последните няколко седмици те се бяха виждали твърде рядко и въпреки че беше опасно, Хайръм изгаряше от страст. Пресегна се към нея и я събори върху една купа сено.
— Я да видим какво мога да направя, за да си промениш мнението!
Любовта им бе бърза, без предварително въведение и те хвърлиха настрани само толкова дрехи, колкото да открият телата си един за друг. Опасността и отчаянието бяха експлозивно съчетани със страст, която бързо ги доведе до върховен екстаз. Последните тръпки на удоволствието още разтърсваха телата им и известно време те останаха легнали върху сеното, с преплетени тела и дишаха тежко.