— Недейте! Не й позволявайте да ви провокира!
— Ау-у-у! — провлече подигравателно Маргарет. — Не ме е страх от Янси! А на теб ти казах да си вървиш.
Сара се колебаеше — не искаше да остави Янси в този неприятен момент, но нямаше избор. Неохотно се заизкачва по стълбите, но не престана да слуша внимателно какво става долу.
— Коварството ти е съвсем явно, скъпа ми мащехо — изсъска Янси. — Нима завиждаш на младостта и невинността на Сара? Или те е страх, че прелестите й ще очароват баща ми?
— Ах ти, невъзпитан мелез! Баща ти ме обожава! Мога да го накарам да направи всичко за мен. — Маргарет лукаво се усмихна. — Даже да ми даде Каза Палома…
— Рог Dios! — изръмжа Янси. — Ще те убия!
С един скок той се озова до нея, грубо я хвана за раменете и я разтърси. Маргарет не преставаше да се смее и промълви:
— Ти не ме мразиш и все още ме желаеш — затова не ме оставяш на мира.
— Лъжеш се. От години единственото, което искам е да те хвана здраво за шията и да сложа край на проклетия ти живот.
Маргарет се приближи още повече към него и устните й спряха само на сантиметри от неговите.
— Лъжеш! Все още ме желаеш!
Янси изруга, отхвърли я от себе си и забързано излезе, като едва не събори слабия млад човек, който тъкмо влизаше. Щом го забеляза, Маргарет възкликна:
— Хайръм! Какво правиш тук по това време?
От мястото си горе на стълбите, където се бе скрила, Сара успя да разгледа новодошлия. Той беше около тридесет годишен, с хубаво бежово сако и кафяви панталони. Имаше приятна външност, правилни черти и светлоруса къдрава коса. Той запази равновесие, когато Янси профуча край него, погледна Маргарет и отвърна:
— Тази вечер работих до късно. Имам да говоря за много неща с господин Кантрел и когато разбрах, че се е върнал, реших да подготвя всичко за утре сутринта.
— Работиш, значи. Колко досадно!
Той леко се усмихна.
— Е, да. Аз съм управител и съпругът ви ми плаща, за да върша точно това.
Маргарет фамилиарно прокара ръка по ревера на сакото му.
— Колко скучно! Никога ли не забравяш задълженията си? — Тя прелъстително се усмихна и леко се наклони към него. После вдигна ръка и насмешливо я плъзна по лицето му, мърморейки: — Милият, благороден Хайръм! Ако поне веднъж забравиш скрупулите си и това, че съм жена на Сам, ще си толкова по-интересен… ще прекарваш с мен нощите си… — Устните й докоснаха неговите и тя бързо добави: — Ще правиш много по-забавни неща от това да висиш над скучните тефтери.
Нито един от двамата не забелязваше Сара, която ги наблюдаваше отгоре и която ахна, шокирана от безочието на Маргарет.
Хайръм сви устни и попита:
— Мислите ли, че съпругът ви ще оцени усилията ми?
Маргарет се наежи и в очите й се появи зъл блясък.
— Колко неприлично! Странно, фактът, че Ан има съпруг не ти пречи да се увърташ около нея.
Хайръм се изчерви и напрегнато произнесе:
— Зле тълкувате любезността на сестра ви към мен. Изпитвам най-искрено уважение към госпожа Шелдрейк — слава богу тя изобщо не прилича на вас.
— Тя прилича на мен повече от всеки друг и ти си глупак, щом не го забелязваш — изсмя се Маргарет.
— Може би — просто отвърна Хайръм. — Ако няма какво повече да ми кажете, мадам, аз ще тръгвам. Извинете ме.
— Ами ако не искам да те пусна? Ако искам например да се разходим навън?
— Ако това е вашето желание, аз разбира се с удоволствие ще ви придружа — отговори стегнато Хайръм.
— Хм, винаги учтивият служител! — каза остро Маргарет. — Чудя се какво ли ще направи Сам, ако му намекна за нечестните ти намерения към мен.
— Това е долна лъжа!
— Е, да… Но се питам Сам на кого ще повярва.
Хайръм сви юмруци.
— Янси е прав да ви нарича вещица! Нищо чудно, че толкова ви мрази.
— Ако не искаш да загубиш добре платената си работа в Магнолия Гроув, говори по-учтиво с мен — усмихна се подигравателно Маргарет. — В края на краищата мога да реша, че е време да наемем нов управител… просто да реша…
— Един ден ще отидете твърде далеч и се моля този ден да съм наоколо! — отвърна Хайръм, едва потискайки гнева си.
— Чудно как не се е намерил някой, който да ви даде урок, а в този момент мога и аз да го направя!
Внезапно Маргарет се умори да измъчва Хайръм и остро нареди:
— О, махай се! Не ме е страх от заплахите ти — и те са скучни като теб.
Хайръм надви яда си, официално се поклони и отвърна:
— Както заповядате, мадам.
Маргарет го изпрати със студен поглед и когато той се скри зад голямата врата, тя с доволна усмивка тръгна натам, накъдето се бе отправил преди това Янси.